Арнолт Бронен - Езоп

— Нека твое величество отиде в Самос.

Амазис от своя страна, тъй мисля аз, си е казал:

„Щом като ще сключвам тристранен съюз, ще узная за съюзниците си повече, ако ида при тях, отколкото ако те дойдат при мен. В Египет цари спокойствие и сигурност — мислел си Амазис. — Значи, ще замина за Самос, в случай че мога да срещна там и Крез.“

Тъй пишеше и в писмото на Амазис. Беше написано на великолепен благоуханен папирус. Буквите бяха толкова нежни и елинският език тъй поетичен, че можеше да бъде съчинено и написано само от нашата сладка Родопис.

Крез веднага се съгласи. Всичките му брътвежи за щастието бяха всъщност чист страх. Цял живот той беше треперил за трона си, а треперливите царе и зависими владетели по неговите граници едва ли допринасяха с нещо за смелостта му. Египет обаче все още сияеше с блясъка на своя многовековна история и доколкото можех да си припомня, никога не бе побеждаван. Ето защо Крез беше много доволен, че чрез Поликрат ще се ползува от предимствата на един тристранен съюз, без при това да уронва достойнството си чрез унизително ухажване на египетския съюзник.

За да се сбогуваме според изискванията на етикета, отправихме се с каляски нагоре, към големия храм на Кибела на Тмол; Крез бе заповядал да прокарат дотам ново павирано шосе. Горе тържествено заклаха десет бика и докато печаха сърцата им, бе уговорено с тържествена клетва при следните есенни Дионисии да се срещнем в Самос.

Жриците и храмовите прислужници още мляскаха и преглъщаха печеното, а един свят оркестър от флейти свиреше доста светотатствено, когато Езоп се обърна към Питагор с въпрос, спомня ли си да е бил принасян в жертва тук през някое от своите минали съществувания. Питагор не можеше да си припомни.

— Аз пък си спомням, че ме принесоха тук в жертва дори през настоящия ми живот — рече подигравателно Езоп.

Питагор се приготви гневно да разобличи в лъжа фригиеца; ала Крез се намеси в пламналия спор и потвърди неговите брътвежи; бил чул преди много години да разправят как някакъв бог, призовавайки страшния Тартар, лично бил приковал ножа на жреца във въздуха.

Вдигнал смирено очи, Езоп кимна утвърдително след тая тържествено — сладникава реч на царя. Когато Крез се извърна на друга страна, тоя тип, за когото няма нищо свято, ми прошепна:

— А пък богът, за когото става дума, всъщност беше един търговец на роби.

И тъй, след като принесохме жертва на богинята и след като жриците прозряха от карантията на биковете, че срещата щяла да протече извънредно благоприятно и да донесе мир за трите сили, ние потеглихме на запад към Смирна и отплувахме оттам обратно към родината. Бяхме в доста добро настроение, наяли се бяхме до насита от многото вкусни жертви, пък и Крез ни бе дал за из път тлъсти провизии и прекрасни киликийски вина. Поликрат се вживя в ролята на добряк — мен целуна, а Питагор подръпна шеговито за дългите коси. Говореше с всички ни като с равни и вече си мислех, че все пак и с него може да се кара някак, макар да не беше от старата аристокрация и всъщност да беше жесток тиран. Но едва зърнахме в далечината фара на Антифокия и гребенът му веднага настръхна. Дадохме сигнали на стражевите кули и от всяка от тях почнаха да ни махат с отлично заучено въодушевление и изпълнени с радост от завръщането на владетеля. На следната сутрин трябваше да слезем в Самоското пристанище. Ето защо късно вечерта Поликрат свика голямо съвещание.

Поликрат се перчеше също както през времето, когато при него се служеше най-тежко. На мен даваше заповеди, сякаш му бях слуга. Стратезите и началниците на флотата насоли тъй, като че бяха новобранци.

— Самос става велика сила — опиваше се от собствените си фрази той, — ние ще играем ролята на езичето във везните. Чрез египетските богатства и чрез лидийската войска ние ще завладеем целия свят.

— Искаш да кажеш целия човешки свят, нали? — запита Езоп колкото сериозно, толкова и смирено.

Поликрат кипна:

— Да не седна да завладявам твоите жаби?

Езоп покорно се съгласи с него и предложи да бъдат завладени поне още десет кучета и три котки, та хората да не останали много самотни.

Шефът би накарал да нашибат с камшици и да изхвърлят в морето всеки друг, който би си позволил подобно нещо; от тоя песоглавец обаче той приемаше буквално всичко. Пък и прекалено много бе зает с онова, което още се готвеше да каже. Той изобщо не умееше да изслушва добре и често не разбираше правилно какво му говорят. Тоя път мислите му бяха вече при Питагор. Не искаше да се отклонява и воднистите му очи направо поглъщаха дългокосия.