Поликрат бесня цели седмици. Заповяда да екзекутират всички затворници, да хвърлят Езоп в тъмница и да държат робите гладни. Това предизвика голямо брожение, защото всеки имаше роднини сред затворниците и между робите. Поликрат не взимаше ум от никого. Тъй като не му падаше под ръка нищо друго, той почна да вилнее срещу своите моряци. Брожението се разрастваше. Бях вече в състояние да изпратя многообещаващи вести на моите стари приятели — на геоморите и на древната самоска аристокрация, да бъдат готови, тиранията отива към своя край.
За съжаление бях се излъгал. Нито на мен, нито на когото и да било другиго се удаде да подкупи най-голямата напаст, скитите.
Тъкмо тогава избухна бунтът във флотата. За Поликрат това беше твърде лошо време. Той бе изпратил към Египет най-хубавите триери — четиридесет кораба с по петдесетима гребци, — за да придружават Амазис при пътуването му насам. Моряците обаче сметнали, че Амазис ще ги вземе в плен и ще ги натика в рудниците; затова, като се изравнили с Карпат, те убили стратега на флотата Киднос и командуването на всеки кораб било поето от моряк. Сетне се отправили на север в боен ред. Пред пристанището на Самос корабът на главнокомандуващия излезе начело и сигнализира: борба!
В пристанището се намираха десетте най-големи триери, колоси с по сто и петдесет гребла, ала Поликрат нямаше за тях екипаж; премного роби беше избил в гнева си. Бързоплувните кораби бяха в открито море, заети с морско разбойничество. Той разполагаше само със скитите, но разполагаше с тях изцяло. За не повече от два часа те изловиха всички жени и деца на бунтовниците, събраха ги, затвориха ги в навесите за корабите.
Сетне изпратиха мен с държавния кораб срещу бунтовниците; шефът открай време ме товареше особено охотно с такива задачи. Наредих да гребат, докато се изравнихме с кораба на главнокомандуващия и поисках да го повикат. Той беше някакъв рошав моряк, който дори не знаеше както трябва елински. Извиках му:
— Ако ни нападнете, Поликрат ще изгори навесите за корабите заедно с всичко, което е в тях.
В отговор морякът извика:
— Какво има в тях?
Отговорих:
— Вашите жени и деца.
Бързо загребахме назад, защото никак не ми се искаше да рискувам сам да горя като противников заложник. На корабите дълго се съвещаваха, а междувременно Поликрат заповяда да докарат дърва и факли и да ги струпат пред корабните навеси. Ония от корабите видяха това. Привечер те свърнаха и изчезнаха — четиридесет хубави червени триери с четири хиляди моряци и четири хиляди роби — гребци. Разправят, че ги видели да се насочват към Спарта.
Амазис не знаеше нищо за тоя бунт и се поучуди, дето Поликрат го посрещна толкова тихо и скромно, когато три седмици по-късно златните египетски кораби се изравниха със Самос. Те пристигнаха с един ден по-рано. Очаквахме Крез за следния ден, така че стана нужда самоският пропаганден панаир да се пусне в действие два пъти. Самосци нямаха нищо против. Отпуснати бяха двойно повече пари за демонстрации, имаше два пъти театър и два пира с говеждо на шиш. Поради това имаше и действително радостни лица и блеснали очи и самосците десетки пъти крещяха към стените на двореца: „Щастливи сме!“, а когато Амазис се показа, зареваха говорещите хорове точно както ги беше научил Ибик: „Щастливият Самос приветствува великия цар на Египет“. Така че дотук всичко вървеше в пълен ред.
Всичко друго като че ли не е било; знам, че Родопис се намира на третия кораб; той е определен за дамите от царския двор. Но никакъв пратеник не се допуска оттам на сушата, никакъв пратеник от сушата не може да припари до този кораб. Първият скандал вече стана. Старият Харакс, който открай време се занимава прекалено малко със своите рудници и прекалено много с жреческите си задължения, отплувал до третия кораб с една лодка от храма на Хера под предлог, че искал да извърши освещаване на кораба; това е стар обичай, който обикновено се прилага само при отплуване на преселници. Но щом поискал да спре до кораба, откъм стражевия египетски кораб го обстреляли. Те не се церемонят много. Имат нубийски стрелци. Една стрела продупчила левия буфон от ръкава на жреческия хитон на Харакс, само на длан и половина от сърцето. И тогава той доста бързичко свил назад, без дори да намери време да изпрати някое по-люто проклятие към стражевия кораб.
На мен това не ми дава мира. Общо взето, аз съм по-скоро хладнокръвен човек, владея се. Ала твърде дълбоко ме засегна тая жена. Чувствувам се задължен пред себе си да я завладея. Може би е любов, може би нещо повече, може би по-малко, във всеки случай е треска, която ме разкъсва, не мога да живея повече тъй. Тая жена трябва да стане мое притежание, трябва да я имам изцяло, дотогава тия пламъци в мен няма да изгаснат.
Читать дальше