Арнолт Бронен - Езоп

Слугите — а заедно с тях и аз, — всички ние естествено веднага се втурнахме, за да набием и да изхвърлим злосторника. Ала Крез бе прекалено любопитен човек. Поиска да узнае защо е постъпил така Езоп. Езоп му обясни, както обикновено правеше; винаги ти се струва, че сподавя смеха си. А пък Крез се почувствува поласкан, дето царският му под изглеждал прекалено изящен, за да се плюе по него. Заповяда да измият брадата на царя на Пафлагония и каза, че било станало недоразумение.

За същинската цел на нашето посещение, политиката, дойде ред едва на следния ден. Високопоставеният мошеник Поликрат искаше съюзен договор: малкият Самос — в тристранен съюз, заедно с двете велики сили Лидия и Египет. Планът бе хитро замислен, истински пиратски план, и от него можеше да спечели не на последно място морското разбойничество. Понеже Египет, както изглежда, все още се колебаеше, Поликрат искаше да използва Крез като стръв, за да хване на въдицата си Амазис.

Крез можеше да постави каквито си ще условия. Да каже: „Това струва сто таланта.“ Или да каже: „Това струва три хиляди самосци годишно за войската ми.“ Тъй беше предложил на времето си Алиат. А можеше и да каже: „В замяна самоската флота трябва да премине под мое върховно командуване.“ Можеше да каже всичко това и дори повече. Ала той каза само:

— Добре. Дай ми насреща Езоп.

Защо толкова държеше Поликрат на тоя мръсен фригиец? Би следвало да се радва, че се отървава от него. Ала той надушваше в кривошиестия измамник някакво скрито съкровище, може би само защото не бе в състояние да си обясни какво беше карало по-рано Сарди да се интересува от време на време за него. А може и да смяташе тоя тип за вълшебник, за демон; във всеки случай не го даде. Двамата се караха като за нещо кой знае колко ценно, докато Езоп най-спокойно ги слушаше. Едва накрая, също тъй спокойно, той се намеси:

— Всемогъщи насилници и всеповелители, каква полза за вас, ако вие ме имате, а пък аз ви нямам? Че попитайте и мен!

Поликрат беше хитра лисица, търгаш, обигран във всички тънкости на занаята; сигурно смяташе, че с помощта на своите морски разбойници може да си върне обратно всеки, който би му потрябвал; ето защо се усмихна дяволито:

— Добре, Крез, ако той е съгласен, нека бъде твой.

Двамата с напрежение погледнаха към песоглавия. Всеки от тях си въобразяваше, че е изобретател на щастието, родственик на всемогъществото, наследник на бъдещето. Всеки смяташе, че представлява искрящ магнит, в състояние да привлече всичко, което пожелае. Ала Езоп заяви дръзко:

— Ще ида при онзи, който отиде в Египет.

Поликрат ликуваше, но не за дълго. Подхвърли на Езоп една златна гривна, ала скоро щеше да съжалява за това. Защото, докато двамата властелини още преговаряха как да уредят сега работите с Египет, оттам, препратена чрез Самос, пристигна толкова дългоочакваната вест.

Наред с Харакс там беше действувал и Силосон. Но докато жрецът, след изпълнение на официалната си мисия, можел да настоява пред фараона за отговор само чрез нашата сладка Родопис, Силосон намерил пряк път до височайшия дом. Отишъл в Навкратида като бежанец от Поликрат; а в Навкратида има доста бежанци от Поликрат. Имал причини да се страхува от самоските морски разбойници; а мнозина са гърците в Навкратида, на които тези отчаяно дръзки люде вече са навредили. Тия гърци били образували мощна организация, която оказвала голямо влияние върху Амазис; чрез нея Силосон можал да получи извънредна аудиенция пред фараона.

Силосон не бил чак толкова глупав, колкото изглеждаше. Само до преди няколко месеца той имаше достъп до самоската хазна. Там — в пъстър безпорядък — бяха струпани дарения, подаръци и плячка. Поликрат често бе проявявал непредпазливост. Така сред плячката се намираше една скъпоценна ризница от първокачествен египетски бронз, изпратена от Амазис в дар на цар Аристон от Спарта, но попаднала в ръцете на нашите морски разбойници; нея Силосон си присвоил; с нея отишъл пред фараона и му я върнал; и с това спечелил напълно доверието на фараона.

Силосон се страхувал много, че брат му, ако дойде в Египет, може да поиска предаването на беглеца и — като направи големи отстъпки — да го получи; ето защо той положил всички усилия да убеди Амазис да не кани Поликрат в Египет. И затова Амазис мълчал, докогато можал. Но когато Поликрат му напомнил повторно, той вече не можел да мълчи, ако не искал да го разгневи. А пък и на нашата сладка Родопарион — струва ми се — много се е искало да дойде в Самос; и тя е посъветвала Амазис: