Арнолт Бронен - Езоп

Зазоряваше се вече, когато най-сетне привърших. Празненството, точно според нашия план, се беше превърнало в множество деликатни положения и навсякъде откъм ъглите и нишите се чуваха изкусителен кикот и страстни въздишки. Само моите банкери не можах да открия никъде. Реших да ида при шефа да му докладвам, междувременно все трябваше да мога да го открия някъде и някак си; прекосих предната зала и се озовах във вътрешната, дето се поднасяха напитките. Там, събрани накуп, седяха всички достопочтени гости и слушаха нещо. Сред тях звучеше силен и ясен глас:

Зевс се хранел на една трапеза с всички богове и вдигнал наздравица за Плутос 122 122 Бог на богатството. , който заемал почетното място на отсрещния край на масата — целият в злато и коприна, заобиколен от всички гении на богатството, с което разполагал. В този миг влязъл току-що въздигнатият в божество Херкулес и поздравил всички много сърдечно. Само Плутос той заобиколил отдалеч и се престорил, че не го вижда.

Учудил се Зевс и го запитал:

— Защо приветствуваш всички богове, а само Плутос не поздравяваш?

Херкулес отвърнал:

— Не го поздравявам, защото, докато пребивавах долу, при хората, го виждах само сред лошите.

Погледнах нататък, смаян и възмутен. Това беше най-новият номер на Поликрат. Облечен в червено-синия хитон на роб, комуто е дадена свобода, там разказваше Езоп.

Йо била жрица на Хера в град Аргос. Видял я Зевс и пламнал от обич по нея. Тогава Хера превърнала Йо в крава и й заповядала да пасе на една мочурлива поляна край Лерна под наблюдението на овчаря Аргос. Ала Зевс не се оставил да го заблудят. Успял да нареди Йо да бъде отведена в Египет. Там той вече можел да се приближи до нея. Само с един удар на ръката му Йо отново добила първоначалния си образ. След дълги терзания най-сетне Зевс се насладил в Египет на радостите от любовта си с Йо.

Докато аз мечтая за египетските си приключения — повече за бъдещите, отколкото за миналите, — идва Езоп. Бях наредил да го повикат.

— Ти има щастие — казвам му аз.

— Нима е възможно да нямам? — усмихва се той. — При щастливия Поликрат всеки има щастие.

Някак прекалено остроумен ми се вижда тоя фригиец, прекалено проницателен, прекалено бърз.

Езоп казва:

— Та аз им разправих само една басня.

Отвръщам му:

— А можеш ли да ми разправиш една басня защо им разправи точно онази басня?

Езоп казва:

— Мога.

Един вълк, заситен от тлъста плячка, се разхождал, за да облекчи храносмилането си. Ненадейно се натъкнал на една овца. Овцата се смръзнала от уплаха, паднала на земята и не могла да помръдне. Вълкът я окуражил:

— Кажи ми три думи, които отговарят напълно на истината и ще те пусна да си вървиш!

Овцата изблеяла:

— Първа истина: по-добре никога да не те бях срещала! Втора истина: ако все пак трябваше да те срещна, по-добре да беше сляп! Трета истина: ако все пак трябваше да те срещна и ти да не си сляп, по-добре щеше да бъде вие, вълците, да изгинехте от някое зло, дето винаги нападате, нас, овците, които нищо не ви правим! Вълкът признал, че овцата казала три пъти истината и я пуснал да си върви.

Усмихвам се:

— Но вълкът е бил сит.

Езоп се усмихва:

— Но банкерите бяха богати.

Говоря с него за поръчките на Поликрат. Шефът освободи тоя тип колкото потайно, толкова и насилствено. Съмнявал се е, че аз или ще убия тоя неприятен човек, или ще го пусна да избяга. Неговата подозрителност към мен подхранва моята подозрителност към него. Какво иска той от тоя жалък роб? Може би да ме шпионира? Още първият опит показа, че тоя тип възнамерява да върви по свой собствен път. Поликрат му рекъл: „Разкажи една от твоите басни; но тъй, че да се уплашат и да платят.“ Той не ги беше уплашил, а направо ги беше смачкал. Нима е негова заслугата, че те все пак платиха?

Продължително го оглеждам. Не е красив. Нито пък е с внушителна външност въпреки новия си хитон. Прекалено много твърдост има около устата му, прекалено хлътнали са бузите му, прекалено високо е челото над очите му. Гадая по очите му. Може би има четири, а може би шест очи? И освен това какъв ли вид ще придобие, ако живее като нас, яде като нас, люби като нас?

Да люби като нас? Може би е кастрат като повечето роби? Ала гласът му е твърде плътен, твърде звучен, дори и земята кънти от него. Заговорвам му за самоските момичета. Никакъв отклик. Атинските хетери? Нали е бил и в Атина? Никакъв отклик. Може би предпочита момчета? Е, това все ще се разбере някак. Боязливо махвам с ръка. Приятели ли ще бъдем, врагове ли? Ще ми помогне ли да уредя египетското пътешествие? Дявол да го вземе, какво ми хрумва пак за Египет? Какво общо има тоя човек с Египет? Все пак, преди да успея да се въздържа, казвам: