Арнолт Бронен - Езоп

Не беше лесно да се издирят тридесетте най-красиви момичета, нито най-хубавите момчета. Първите, които събрах, Поликрат отпрати без каквито и да било обяснения. За вторите даде обяснение — каза, че красотата на неподвижното тяло не струвала нищо; красота имало само там, дето тя се разгръщала в движение. Все повече се убеждавам, че Поликрат е наистина неприятен шеф и че поради това трябва да се постарая да повиша възнаграждението си с или без негово знание.

В края на краищата все пак успях да събера моите шестдесет красавици и красавци и те действително бяха такива, че ако зависеше от мен, бих ги запазил за себе си. Сега пък на всичко отгоре трябваше да се грижа да не се случи нищо неблагоприлично преди празника; онова, което ставаше на самите Апатурии, се смяташе както винаги не за неблагоприлично, а за богоугодно.

Не допусках, че ще дойдат; но те дойдоха всички, всички тия похотливи банкери от Сарди. Дойде дори и Памфаес, син на Теохарид, придворния банкер на Крез, човек, който държеше заключено в дълбоките си подземия повече злато от който и да било друг смъртен досега. Защото това поне трябваше да се признае на Поликрат: той беше най-умелият популяризатор, който би могъл да си представи човек. През цялото време преди празненствата за него съществуваше една-единствена тема: празненствата! Той разправяше за тях всекиму и всекиму казваше по нещо различно. Ето защо дълго преди да настъпят самите празненства, вече се спореше как, кога и къде ще се празнуват. Всеки любопитствуваше и всеки идваше, за да докаже на другия, че е бил прав. Със своята дързост и наглост Поликрат беше пуснал дори слух, че щял да дойде и Крез. За това изобщо никога не беше ставало дума; та Поликрат като пробул изобщо нямаше право да кани официално Крез без разрешението на геоморите; ала той никак не се безпокоеше и дори почна напук да го разправя още повече. А Поликрат имаше и щастието, съпътствуващо обикновено мошеници като него. Крез изпрати племенника си, Пиндар от Ефес, човека, който бе лидийски царски наместник там и който беше превърнал тоя град в опорна точка на лидийското могъщество сред елините.

Не ценя особено момчетата, защото те бързо стават дръзки и не се отнасят с подобаваща почит към по-възрастния и по-зрял човек. Бих желал да ме обичат заради самия мен, а не заради подаръците и заради протекцията; смятам, че в това отношение момичетата са много по-благодарни. Ала не бива нито да го казвам, нито да го показвам, особено като се има пред вид, че заради своето морско разбойничество Поликрат вече е образувал около себе си нещо като тайно съзаклятие, дето всеки е роднина с всекиго; той, който сам е толкова вероломен, живее с илюзията, че като създаде на момчетата малко еротични наслади, ще ги превърне във верни подвластни. Е, от примера с баща си вече видях, че става тъкмо обратното. Същото ще сполети и Поликрат.

И тъй, при започването на празненствата аз се държах изискано настрана и наблюдавах танците на девойките, които се състояха в по-малкия западен двор на крепостта, тъкмо там, дето се бяха разнесли последните въздишки на моите сестри. Но още по глъчката, която долетя до нас, разбрах, че в големия централен двор става някаква страшна блъсканица. Принудих се да ида оттатък и видях, че момчетата почти бяха лишени от възможността да танцуват. Там стояха не само представителните банкери, там се тълпяха и нашите поети и певци. Всеки се мъчеше да побутне и докосне момчетата, като че ли никога не беше виждал гол човек.

Най-разюздания от тия развратни старци е Ибик, за когото и без това се разправят редица скандални истории. Във всеки елински град той е имал приключение, навсякъде се е домогвал до благоволението на красиви младежи, за да не плаща после, така че никак не бих се учудил, ако някога получи горчив урок. Ибик използува още първата пауза на музикантите, за да се вмъкне сред момчетата и прошепне през олигавената си сива брада своето предложение за приятелство: