Арнолт Бронен - Езоп

— Наскоро ще пътуваме за Египет.

Очите му засияват:

— Тогава няма нужда да бягам.

Не го разбирам. Защо му е на него, свободния, да бяга? И после: кой бяга в Египет?

Питам го:

— Какво те привлича в Египет? Да не би и теб някоя жена?

Той повтаря със смях:

— Да не би и теб някоя жена?

Гласът му звучи двусмислено.

Внезапно изпитвам чувството, като че ли от неговите рамене се смъкват дълги години робство.

— Да — потвърждава мислите ми той, — дълги години робство се свличат от плещите ми. Аз имах мисли, имах желания, които трябваше да убия в себе си. Нужна ли ти е моята помощ, за да отидем в Египет? Ще ти помогна.

Казвам:

— Тогава пак ще видя жената, която желая.

Той каза:

— Тогава пак ще видя жената, която обичам.

Двамата се смеем. Разбираме се. Подаваме си ръце. Надявам се, че не съм наивен идиот.

Страхувам се, че се показах наивен идиот. Твърде много неща се случиха, откак Езоп се яви сред нас.

Когато на времето, в тунела, се застъпих така горещо за Езоп и го спасих от намерението на Поликрат да го убие, шефът благодарение на мен проумя едно — впрочем две неща. Първото от тях бе: времето е назряло. Второто: това е назрелият човек за назрялото време.

Той беше започнал да проявява недоверие към мен. Да ме изпъди вече, не можеше, малко по малко бях научил твърде много, за да си го позволи. Но той ме беше видял веднъж заедно с неговите братя, които живееха горе, в двореца на Еакидите. Отидох при него и му обясних каква е работата. Че мой дълг като верен слуга е да посетя братята му и да разбера какво замислят — добро или зло. Той ме погледна изкосо и не отвърна нищо.

„Хубави братя! — мисля си аз. — Колко различно беше у нас, как привързан бях към моите любими сестри! Благородническата кръв си е благородническа. В моето семейство още прапрадядо ми е бил неоспорим герой, докато сред тая паплач на Еакидите човек трябва да се рови чак до Троянската война, за да намери един съмнителен герой.“

И така, думица не ми каза шефът, а повика при себе си Езоп и му даде нареждания: да се смеси с тълпата на самосците и да им разказва приказки. Ей такива: че Самос имал нужда от цар, или пък: че един е по-добре, отколкото мнозина, или пък: че най-могъщият трябва да стане цар. Езоп кимна с глава и покорно обеща.

Но вместо, както се бяхме уговорили, да докладва на мен, за да можем да разработим общ план за действие, тая свиня отиде право на агората и едва от моите доносчици научих какви каши объркал там. Разправял само шеги и смехории, така че всъщност никой не забелязал накъде бие. Поликрат особено много се ядоса на следната смехория:

Една лисица искала да мине през някаква река. Ала течението я понесло и я тласнало в една пукнатина сред скалите, дето се заклещила. Веднага от всички страни я връхлетели бълхи и почнали ожесточено да я хапят. Минал край нея таралежът и състрадателно я запитал:

— Комшийке, да ти очистя ли бълхите?

Лисицата отвърнала:

— Не!

Таралежът не можал да я разбере.

— Бълхите по мен — му обяснила лисицата — са се насмукали вече и не пият много от кръвта ми. Махнеш ли ги, ще дойдат нови, те ще са още гладни и ще изпият и остатъка от кръвчицата ми.

Поликрат заповядал да повикат Езоп и здравата го смъмрил, Езоп само се засмял и казал:

— Господарю, та нали ти си, който държиш властта? Самосци биха ме пребили с камъни, ако им препоръчам нов господар вместо тебе.

Това допаднало на Поликрат и той омекнал.

— Аз държа властта фактически — рекъл той, — но не и формално. По-добре е за Самос, ако се провъзглася за тиран.

Езоп би трябвало да си замълчи и да докладва за тоя разговор на мен. Но той не мълчал, а възразил на Поликрат. Никой дотогава не му бил възразявал. Езоп не го убедил, но шефът по начало смяташе фригиеца за почтен (макар спрямо мен той да бе непочтен). Двамата почнали да спорят за тиранията почти като равни, при все че единият беше само мръсен роб; и за тая история аз научих едва след няколко дена, когато бе вече много късно да се вземат каквито и да било противомерки.

И така, смятайки още Езоп за мой приятел, реших да го взема със себе си в двореца на Еакидите.

Тилът ми е добре осигурен. Между моите доносчици няма нито един предател. От два дни насам Поликрат е на риболов с любимите си момчета. Слънцето отново грее по-топло. И нощта е топла. Предпазливо се изкачваме в мрака към Хипсиполис, дето назъбените кули на двореца на Еакидите издигат върхове към звездите. Светлина от факли има само в залите около вътрешния двор. Там ни очаква дългокос мъж, представя се: Питагор, син на Мнезарх, от Самос. Чувал съм вече за него, той е от стар пелазгийски род 123 123 Пелазги — предгръцкото население в Егейската област. , политически неблагонадежден; източно от град Самос той, заедно със сто свои млади привърженици, има едно земеделско стопанство, дето отглеждат зеленчук, не ядат месо и бобови растения.