Арнолт Бронен - Езоп

Влизаме в залата на мъжкото отделение. Посрещат ни Силосон и Пантагнот, и двамата великолепни исполини, но за съжаление малко тромави и в старовремски смисъл прекалено честни за съвременната политика. Да можеше от тримата братя да се направи един владетел, чийто всемогъщ секретар да съм аз, бихме имали една наистина добре уредена държава. „Все още е възможно — мисля си аз, — трябва само да се подрежат крилете на Поликрат, а пък на тия двамата да се дадат силни криле.“

Има да се обсъждат много спешни работи, за съжаление обаче ония двамата, незначителните, Езоп и Питагор, веднага се хващат за рошавите коси. Питагор започва вече да цитира:

Езоп се разярява:

— Деветима от всеки десет елини са роби. Тяхното въздържание стига дотам, че ядат пръст и мухи. Първото, за което трябва да се погрижим, е не какво ядат, а изобщо да ядат.

Питагор започва да се разпалва като полузагаснала жарава, раздухана силно от вятър.

— Какъв смисъл има да ядат и при това да изгубят душата си? Защото, който яде от лакомия или задоволява своите страсти към убийство, или пък сексуалната си ненаситност, той измърсява душата си; неговата душа не може да се спаси вече; тя ще си остане прикована към тялото му и ще загине с него.

— А какво обещаваш ти на онзи, чиято душа бъде спасена?

— Той ще живее многократно, душата му постоянно ще се преражда в друго тяло.

— Сигурен ли си в това?

— Аз съм живял двайсет живота.

— Значи, ти си живял живота на баща си и на дядо си, и на прадядо си?

— Душата преминава през всякакви живи същества — през животните, растенията и вятъра. Едва след три хиляди години чистата човешка душа може да заживее отново като човешка душа.

— Значи, ти знаеш твърде много?

— Щях да зная още повече, ако своевременно бях упражнявал паметта си; защото паметта е силата на света.

— Силата на паметта положително е много голяма; и все пак струва ми се, че е по-добре човешката душа да се освободи днес, отколкото да се изчаква, за да се види дали ще бъде свободна след три хиляди години: защото междувременно тя може да е живяла като вълча душа и да е разкъсала стотици овци.

— Ако си се пазил от похотливост, душата ти не ще може да се превърне във вълча.

— Не съм се пазил от похотливост и повечето люде не се пазят. Значи, броят на душите, които ще бъдат годни да се вселят в хора, все повече ще намалява. И ще настъпи време, когато хората ще бъдат без души.

— Аз ще уча моите приятели, а моите приятели ще учат своите приятели, и ще отгледаме деца, които ще останат след нас, за да почитат боговете вместо нас. Никой от нас няма да създаде деца в пияно състояние, нито от сексуална ненаситност, нито от лекомислие. Тъй душата няма да отмре.

Езоп се смее:

— По моя метод умира душата, по твоя — човекът. Да видим кой от двата ще изберат хората.

— Ще избира божеството, не хората.

— А какво ще избере Поликрат?

Този въпрос естествено беше най-неотложният: и все пак той не може да се поставя така, както прави Езоп. Питагор обидено мълчи. Силосон ме поглежда въпросително. Разправям историята за баснята на пазарището и заключавам:

— И така, виждате какво мисли Езоп.

Пантагнот казва:

— Трябва да се усили охраната на геоморите.

Силосон смята за по-голяма сигурност да бъде осведомен Крез; на лидиеца трябвало да се обясни, че един силен Поликрат е опасен за него. Разискваме продължително и обстойно. Питагор обещава на Силосон подкрепата на своите ученици. Само Езоп мълчи. Най-сетне аз го запитвам:

— Какво ще ни посъветваш ти?

Той казва:

— Нищо.

Останалите негодуват. Питам:

— Защо?

Езоп отвръща:

— Защото с много късно.

Поклащам отрицателно глава:

— Никога не е много късно да се браниш.

Езоп.

— Утре Поликрат ще освободи от длъжност геоморите.

И ни разказва за своя разговор с Поликрат.

Преглъщам яда си; действително е твърде късно да се ядосвам. Но подкрепям предложението на наивно честния Пантагнот Езоп да бъде задържан като заложник. Това може да навреди само на онзи, който го пази; а Пантагнот сам заявява, че е готов да се заеме с тая работа и същевременно обявява тревога в крепостта. Силосон трябва да напредне към града Самос по суша. Ето защо той взима телохранителите си и тръгва най-напред след Питагор при неговите вегетариански приятели на моравата на Свещената четворка. Самият аз съм натоварен с най-тежката задача. Забележа ли някакви съмнителни приготовления, трябва да дам знак с едно знаме.