Арнолт Бронен - Езоп

Бях поръчал най-строго на моя роб да ме събуди, щом сипне зората. Ала Поликрат изпратил момъка нанякъде с някаква друга заповед, успах се и когато се събудих, превратът бе вече извършен. Заедно със своите страшни скити — нему като пробул бе подчинена в края на краищата цялата стража — Поликрат бе отишъл пред пританейона, беше нахлул в заседателната зала и с отвратителни заплахи беше принудил геоморите да подпишат документ за собственото си освобождаване от длъжност и същевременно с подписите си да положат тайнствена клетва. След това бе наредил да ги откарат при роднините им във вътрешността на острова.

Сега аз чувах вече само глашатаите, които яздеха из цял Самос със своите барабани и тръби. Оповестяваха свалянето на геоморите. Обявяваха свободата. И действително в тоя час Самос нямаше владетел. Тълпата ликуваше. Особено там, дето глашатаите хвърляха сред тълпата триоболи.

През четвъртия час след зазоряване Поликрат се завърна в двореца. Бързо събрах чиновниците и с ликуване пристъпих към него, начело на людете, които му бяха верни. Възседнал високия си жребец, той седеше сред своята скитска гвардия, всички бяха с ризници и окичени като олимпийски победители. Дори не благодари за верността ми. Само запита кратко:

— Къде е Езоп?

Не биваше да лъжа. Една лъжа не би помогнала нито на истината, нито на главата ми. Освен това помислих си: ако кажа сега истината, ще се започне битка за укрепената част на Самос, крепостта ще падне, но ще падне и самият Езоп; защото, преди сам да отиде в ада, Пантагнот ще убие заложника си. А пък смъртта на Езоп означаваше живот за аристократите от тоя град. Затова казах истината:

— Езоп е заложник при Пантагнот.

Поликрат веднага потегли нагоре, към Хипсиполис. Стигнал до главната порта на крепостта и поискал да извикат брат му, за да се разберат. Пантагнот се явил горе, между зъбците на стената, и дружелюбно го поздравил; мислел си, че сега те, тримата братя, ще поемат властта. Ала още докато вдигал за поздрав покритата си с броня десница, стреляли тридесетима от най-добрите скитски стрелци. Той паднал по гръб в двора; с крясъци и пронизително свирене скитите се покатерили като маймуни, като котки по грубия зид. Избили всички, които намерили горе.

Само едного не убили: Езоп.

Плащам на Хипонакс десет драхми и той по моя заръка написва следното стихотворение:

Изпращам това хубаво стихотворение — то не може да не окаже въздействието си — по Гилис в Египет; защото Гилис тъкмо е събрала група от двадесет твърде апетитни самоски девойки за един от изисканите домове в Навкратида и ще придружи групата дотам. Гилис смята, че дамата, която харесвам аз, се нарича Родопис и била в свитата на фараона Амазис. Сигурно можела да получава писма, но едва ли й било разрешено да пише писма.

Казвам й:

— Гилис, донеси ми само поздрав от нея. Тогава ще знам, че си заслужава, тогава ще увещавам Поликрат, докато замине с мен за Египет.

Това е държавническо посещение, замислено от години насам. Сега е най-благоприятното време за него. Ще пристигнем тържествено в Навкратида с десет триери и ще отпътуваме тайно назад с една елинчанка на борда; в открито море Египет е безсилен.

Сводницата Гилис се усмихва; тя е тлъста, мазна, умна — и мълчалива, когато иска.

— Трябваше да занеса и други писма в Египет. Някакъв човек много настойчиво искаше да говори с мен; Харакс ме предупреди да си нямам работа с него. Аз открай време държа повече на връзките си с висши сановници, жреци, първенци; те са най-добрите ни клиенти. — Кой е този човек?