Арнолт Бронен - Езоп

— По-рано властта беше добра: тогава негодувахте; отсега нататък властта ще бъде зла; вижте сами как ще се справите с нея.

Тъй дошла властта сред животните. И такава била, когато преминала от животните у хората.

Мисля си:

„Ах ти, фригийски глупако, сега вече ще заплатиш за своите дрънканици с мръсния си врат!“

Но тоя Поликрат винаги върши обратното на онова, което очакваш от него. Казва само:

— Ти нищо не разбираш от власт. На мен можеш да разправяш, каквото си щеш. Мен ме забавлява всичко. Но на агората е друго. Други смешки трябва да разправяш там.

Езоп се усмихва, кима с глава и се кани да си върви.

Мисля си:

„Ах ти, негоднико, твърде изпечен хитрецо, щом като не мога да ти навредя, тогава трябва поне да ми бъдеш от полза!“

Казвам:

— Шефе, той знае и приказки за Египет.

Поликрат е изненадан, Езоп ми хвърля враждебен поглед. Казвам бързо, че идеята е негова; защото той иска да иде в Египет. После излагам плана си. Знам, че Езоп няма да ми възрази; не зная защо.

— Във всеки случай — казвам аз, — който е приятел с Амазис, няма защо да се страхува от Крез. Държавническо посещение в Египет — казвам аз, — сетне прокламиране на тиранията в Самос — казвам. — Тогава Самос ще бъде могъщ и Крез ще моли за приятелството ни, вместо да става обратното.

Говоря аз, но Поликрат гледа към Езоп. Пита:

— Твой ли е тоя план?

Езоп — тъй поне ми се струва — кима малко подигравателно. Поликрат замислено почва да се разхожда нагоре-надолу. Сетне се обръща към мен:

— Нахвърли проект на едно писмо до Амазис. Представи ми го утре.

Нахвърлих писмото, представих му го. Поликрат го подписа; но вече като тиран на Самос. Харакс бе натоварен със задачата да отпътува със следната триера на юг и да предаде писмото. Междувременно на мен бе възложено да намеря Силосон и да го поканя да посети Поликрат.

Там, на Питагоровата морава още не знаеха нищо за станалото в града. Толкова бяха заети със своята храна и с разните си правила, пък и така се бяха изолирали от останалия свят, че до тях не проникваха дори слухове.

Минах през многобройните им ниви, доста хубави, правилни по форма и добре наторени — те взимаха тор само от животни, които смятаха за чисти, и никога от хора, — и видях, че са щастливи, макар и посвоему. Казах им:

— Бъдете щастливи!

Отвърнаха ми:

— Бъди щастлив и ти!

Казах:

— Не мога вече.

Отговориха ми:

— Прави като нас и ще бъдеш щастлив. Виж тия ниви: те са на всички ни заедно и всеки е положил върху тях еднакъв труд и ги е сял с еднакви мисли. Ето защо това, което виждаш, е земя на свободата и равенството.

Казах:

— Вече не е.

Те се учудиха. Посочих с ръка към югозапад. Там, потънала сред омарата над морето, се виждаше кулата на астипалейската крепост. Казах:

— От вчера насам там властвува тиран.

Те се умислиха и ме поведоха при Силосон. Там бе и Питагор. Съобщих им какво се е случило.

Питагор запита:

— Ще продължиш ли и занапред да служиш на Поликрат?

Казах:

— Разбира се. Поликрат, който вчера ме взе на служба при себе си, и днешният тиран на Самос е един и същ човек.

Питагор възрази. Той имаше за всичко математически формули.

— Договорът — каза той — представлява хармония от числа. Ако се промени, макар и само едно от числата, цялата хармония се разстройва; значи, договорът между вас вече не е валиден.

Колкото и да беше сериозно положението, не можах да сдържа смеха си.

— Косата ти расте — казах му аз. — Сега тя е дълга един разтег и аз говоря с тебе. Нима когато стане разтег и половина, ще престана да ти говоря? Нима трябва да меря по дължина и на тегло всеки, за да зная дали още е същият?

Бях се пошегувал, за да се върна отново към сериозния разговор. Но Питагор за съжаление вече се беше вкопчил в своята тема и повече не го интересуваше нито животът, нито смъртта. Залови се — едва си налагах да го слушам — със своето учение за числата.

— Математиката — каза той — се подразделя на три части — на линии, плоскости и тела, и се основава на четворката. Природата — благодарение на багрите — се основава на петицата. На душата съответствува шестицата. Разумът и светлината отговарят на седмицата. С любовта обаче нещата достигат осмицата.

— Сега ми кажи само на кое число съответствува тиранията — отвърнах му аз; защото нали имах поръчение за Силосон — и погледнах към него.

Питагор замълча огорчен и Силосон най-сетне можа да отвори уста.

— Според мен тя съответствува на нулата — гласеше неговият отговор.