Арнолт Бронен - Езоп

— В такъв случай утре ти ще се видиш с Нулата — му дадох да разбере аз, — Поликрат те моли да дойдеш и да преговаряш с него за новото положение. Какво да му съобщя?

— Съобщи му, че ще дойда утре.

Разбрах, че ми нямаше доверие. Нямах му доверие и аз. Ако той избягаше какво щеше да стори Поликрат с мене? Ако не избягаше — какво щеше да стори Поликрат с него?

Когато застанах пред Поликрат, за да докладвам, шефът беше сърдит. Тъкмо бил свикал събрание в театъра, а пък самосци си седели на агората и слушали Езоп. На три пъти пращал глашатаи да ги викат, ала след всеки призив на глашатаите фригиецът почвал нова басня. Наредил да отмъкнат Езоп, но самосци тръгнали след фригиеца; искали да чуят края на последната басня. Сега гневът на властния Поликрат се изля върху мен:

— Ако Силосон избяга…

Сметнах, че е по-добре да му кажа истината.

— Доста вероятно е да избяга — прошепнах аз.

Поликрат издаде заповед пристанището да се охранява най-строго. Когато тая заповед стигна до началника на пристанището, служителят при фара тъкмо бе забелязал някаква малка платноходка да изчезва на хоризонта. Поликрат заповяда на флотата да прибере обратно всички кораби около Самос и да ги ескортира до пристанището за най-строго претърсване; естествено с изключение на държавния кораб, на чийто борд се намираше пратеникът с писмото за Амазис.

Ала Харакс бе позабавил малко заминаването на триерата. Заобиколил с нея до Хезия, за да натовари оттам на борда малко контрабандна стока от приятеля на Ядмон: вино и маслиново масло — в Египет и за двете се плащаше добре. Така че Силосон, преследван от бързогребните кораби на южната флотилия, видял държавния кораб. Качил се на борда, предавайки най-сърдечни поздрави от брат си Поликрат. Харакс познавал Силосон като богобоязлив мъж и благодетел на храма на Дионис и го приел. А на бързогребните кораби, които се приближили на шест стадии, сигнализирал:

— Всичко е наред!

Тъй уведомителното писмо за посещението на Поликрат в Египет стигна там заедно с човека, който щеше да стори всичко, за да осуети това посещение.

В самоското селце Мелита, разположено северно от Флойон, живеела седемнадесетгодишната Апсалис, дъщеря на майстора на прически Сарамб. Тъй като минавала за най-хубавата девойка в селото, старейшините я изпратили заедно с дъщерите на лозарите на Ленеевите празници в Самос, за да отпразнуват там правенето на виното.

Апсалис участвувала в ония танци, на които не бива да присъствува никакъв мъж. Но Поликрат не искал да знае за свещеното право и гледал танците. Тъй видял Апсалис и я поканил при себе си с градския си дворец. Апсалис не отишла. Поликрат я поканил повторно. Апсалис избягала. Поликрат пратил след упоритата девойка скити. Побягналата Апсалис била наближила вече Мелита. Като зърнала своите преследвачи, скитите, тя скочила в потока, придошъл от зимните дъждове. Не намерили трупа й. Жриците, а и жреците, които до един се гневят на Поликрат заради повишените данъци на храмовете, твърдели, че Артемида я прибрала при себе си. В Мелита погребали вместо Апсалис парче дърво. Оттогава и занаятчиите намразиха Поликрат.

От всичко това разбрах, че ако искаш да печелиш лесно жените, трябва да гледаш леко на любовта. Може би и аз се бях държал прекалено сериозно спрямо красивата дама в страната Египет? Гилис се върна и не можа да ми съобщи нищо; нито добро, нито лошо. Родопис, тъй се казвала хубавицата, обитавала очарователен дворец далеч извън Навкратида. Фараонът често отивал при нея. Разполагала с необикновено изобилие от богатства. Въпреки това много тъжала за Самос. Е, нямах нищо против, че тя проявяваше търпение; то можеше само да облекчи съвместния ни живот. Нямах и нищо против, че й беше мъчно за Самос; защото тъга, и то по Самос, та това можех да бъда само аз.

И така, намерих нов пратеник, написах ново писмо. Наистина от Амазис все още нямаше отговор, но виждах, че Поликрат се готви за пътешествие. В края на краищата не можеха чисто и просто да откажат на такъв могъщ владетел с доста опасна флота. Та той не отиваше да проси, а да дава. И даваше могъщ тристранен съюз: Лидия, Самос, Египет. Естествено засега всичко това съществуваше само в неговото въображение; но то почти не го смущаваше.

Всичко бе най-грижливо подготвено, цял Самос чакаше тържественото заминаване, от Египет обаче не идваше дори полъх — нито за мен, нито за шефа. Нима щяхме да си останем публично посрамени в къщи? Подобно нещо не беше в стила на Поликрат. Той не знаеше срам, не знаеше двоумение. Престори се, като че ли открай време е било уговорено да стане именно тъй: