Арнолт Бронен - Езоп

И така, аз знаех какво искам — оставаше само да го съгласувам с онова, което искаше от мен Поликрат. За съжаление обаче годишните времена бяха против мен. Навлязохме в месец Пианепсион 120 120 Пианепсион — отговаря на октомври — ноември по нашия календар. , започнаха бурите, корабите се прибраха в пристанищата, през зимата морското разбойничество не се рентираше. В този неблагоприятен момент строителят Евпалин пристигна да иска нови пари за постройката на тунела.

— Ела и ти — каза Поликрат, впрочем не толкова от любезност, колкото от недоверие.

Вмъкнахме се в черната скала. Никак не беше приятно и силно вонеше на труд и на мръсотии.

„Какво ли би било — помислих си аз, — ако би могло всичкият труд да се натика само в такива пещери? Водопроводи трябва — може би — да се правят, но нима е необходимо да се виждат и хората, които работят на тях? Достатъчна напаст е, дето се налага да ги изхранваш.“

Тъкмо това бе и проблемът; защото нали хиляда роби ядат колкото триста души. Ако им даваш по-малко, работят по-малко; стига се до една точка, когато става неизгодно да се пести повече.

Евпалин бе изчислил, че ще трябва да се работи още около половин година, докато тунелът бъде пробит докрай; разбира се, само при условие, че изчисленията му бяха верни и че робите от пещерата щяха да излязат на повърхността точно там, дето друга група беше започнала да копае отгоре. Следователно още половин година трябваше да се поддържа същото положение на робите и да им се доставя еднакво количество храна. Аз бях там, за да проверя дали посочената от Евпалин сума от десет таланта само за разноските по изхранването отговаря на истината. И тогава стана онази странна случка с Езоп.

Знаех името, както го знаеше и всеки в Самос. Знаех, че цар Крез и сега, както и по-рано, все още се интересуваше от тоя човек. Знаех освен това, че в папките имаше най-различни доноси и молби за арестуването му, подавани от делфийския ексегет Харакс. А като се сетих за Харакс, хрумна ми пак за жената с меките коси и с миртовото клонче. Щом Харакс щеше да се ядоса, като чуе, че Езоп е още жив, струваше си да се кажат няколко думи на Поликрат. Рекох на шефа:

— Интересен човек, шефе. Има голямо влияние сред простолюдието. Може да ни послужи повече жив, отколкото мъртъв.

И точно това го спаси.

Размишлявах вече как бих могъл да извлека изгода за себе си от тоя смешен светец, наричан от всички „разказвачът на басни“, когато самият шеф пак заговори за него.

— Меандрий — каза ми поверително той, — обичам поетите, особено когато съчиняват стихове за мен. Ще доведем при нас Ибик от Регион, Анакреон от Теос, Хипонакс от Ефес, за самоските простаци обаче ще подхожда тъкмо Езоп. Познавам самосци. Ако измъкна тоя тип изпод земята и го спася по този начин от сигурна смърт, пак ще стана тъй популярен, както тогава, когато се застъпих за мира с Питак.

Тая хитра лисица, разбира се, никога не се е застъпвала за какъвто и да било мир, но от популярност се нуждае. Не зная какъв съвет да му дам. Във всеки случай аз искам Езоп за себе си, а не за него. Казвам му, че Езоп не може да му избяга. А пък водопроводът би могъл да му избяга заедно с десетте таланта, от които тъй спешно се нуждае в тоя момент. Той казва:

— Поетите трябва да ме призоват, тогава ще взема властта.

Отговарям му:

— Ти вземи най-напред властта. А пък след това поетите ще те призоват допълнително пак така добре и така гръмогласно.

Той се смее и същевременно се съмнява в мен. Все ми е едно. Само след няколко седмици ще зная за него толкова, че няма вече да смее да се лиши от мен. А до пролетта, мисля си аз, ще получа и процентите от морското разбойничество.

Така и се споразумяхме. Езоп да си остане още под земята, а пък на бял свят да излязат големите празненства, на които ще бъдат поканени банкерите от Смирна, за да им поолекнат малко джобовете в полза на Поликрат. Изпуснали сме времето за есенните Дионисии. Но тържествата Апатурии 121 121 Апатурии — тридневни празненства в древна Елада; съчетавали пиршества с жертвоприношения и обреди. чукат вече на вратата: тогава самосците трябва да записват синовете си за гимназионите и дъщерите си за посвещението. Това ще ни осигури най-красивите момчета и най-нежните девойки; ще ги разпределим на специални танцови групи в градската крепост. А това е хубавичка примамка за лидийците, които в родината си наистина копнеят за пълнота и пищност, в чужбина обаче предпочитат да се любуват на нежни тела и дълги крака.