Арнолт Бронен - Езоп

— Като те взимам при себе си, искам да поправя неправдата, сполетяла теб и семейството ти. Освен това, но то е само покрай другото, зная твоите забележителни качества. Ти си пътувал много, познаваш добре хубавите хетери по островите и в Елада, а и пищните порядки на Сарди. Говори се, че жените те обичат — макар че не разбирам съвсем добре какво точно намират в тебе. Е, добре, Самос трябва да стане остров на щастието: разбира се, след като настъпят известни абсолютно необходими политически промени. Към това щастие се отнасят и радостите, които ние дължим на Ерос. Търся човек, който разбира от тия две неща — политика и еротика. Надявам се, че в твое лице съм го намерил.

Естествено тъкмо тоя човек съм аз; жените се лепят по мен като пчели по цъфнала липа; в това са ме уверявали и други, още преди Поликрат. Но нима то е причина, за да дам съгласието си веднага?

— Имам много благодетели — казвам сдържано аз. — Цар Крез търси услугите ми. Фараонът Амазис още по-рано ми е правил подобни предложения. А най-сетне и приятелството ми с Пизистрат е възпято от китародите. Дай ми време, за да реша.

Твърде рискован ход са думите ми пред тоя разбойник, от когото не знаеш какво можеш да очакваш; въпреки цялата си смелост, вътрешно треперя. Но крокодилските челюсти на Поликрат се отпущат пак и той казва доста дружелюбно:

— Съобщи ми решението си утре.

Разбира се, че трябва да се съглася, това ми е ясно; но всъщност аз се съгласявам на драго сърце; и то не само от предпазливост. В програмата на Поликрат влиза едно официално посещение при Амазис, а като си помисля само за Египет, обхваща ме силна възбуда. Отново ме облива нещо жарко, нещо, което спира дъха ми; виждам нейния образ. Египет. Мемфис. Харакс, по онова време мой началник, ме изпраща в едно много изискано увеселително заведение, трябваше да предупредя една дама за посещението му.

Застанах пред нея. Всичките ми мечти за женска красота разцъфнаха пред мен. С пламнал поглед се възхищавах от нея, облизвах жадните си устни.

Въпреки че бях млад, не бях кой да е, жените тичаха подире ми, можех да имам всяка. Тази обаче гледаше през мен като през стъкло, като че ли не съществувах. Силна възбуда ме обхвана, нещо закрещя в мене и в двете си ръце сякаш почувствувах ками. Исках да я купя, да я обладая, да я унизя, а сетне да я залюбя. Знаех, че е от ония, на които никога не можеш да се наситиш. Обайваше ме, примамваше ме, не ме поглеждаше. Завладя ме безумна страст. Снижих се, свих се цял, за да скоча отгоре й, да я взема, да успокоя у мен поне онова, което беше непоносимо.

Протегнах се. Ала бях вече сам. Тя беше си отишла също тъй внезапно, както беше дошла. Огромен евнух стоеше пред мен и неумолимо ме изтласка навън. Оттогава се поболях по нея. Оттогава в мен живее страшна клетва: трябва да я притежавам. Оттогава тя е единствената жена, която желая, когато и да се пробуди желанието ми. Парещо, задъхващо е това желание, постоянно виждам нейния образ.

И тъй, съгласявам се, макар че финансовите условия не са твърде изгодни: една шеста от всички постъпващи дарове. Правя си устата и за дял от плячката на пиратските кораби. Поликрат махва с ръка:

— Не. — Това, разбира се, не може да бъде последната дума на Поликрат по въпроса. Самосците са най-добрите мореплаватели по всички морета, а червените триери — ужас за всеки наварх. Наистина сега те си седят мирно на котва в пристанището и никой не може да докаже, че само преди месец лично моят шеф е нападнал града Метимна в Крит и без капчица срам е ограбил богатствата му. Защото единствената, която би могла да го докаже, е мъртва.

Аз го зная. Ала Поликрат едва ли подозира колко знам аз. Пък и за самия мен не би било добре да го знае, защото аз обичам своя сладък живот и всичките дни ми се услаждат. Така че замълчах си за Пизидика, макар тя вече на два пъти да ми се явява сред най-хубавата ми дрямка, за да ми напомни, че съм длъжен да отмъстя. Е, кълна се в Антерос 119 119 Антерос — син на Арес и Афродита, отмъстител за неудовлетворената любов. , ще отмъстя за нея. За нея и за сестрите ми, които бяха нейни приятелки.

Преди всичко за сестрите ми. Когато благородният ми татко бе мъртъв и аз, за нещастие, не можах да отмъстя за него, тъй като не по моя вина се намирах вън, пред градската крепост сред зяпналата тълпа, моите клети сестри Лаис и Кало побягнали към пристройката на кулата. Вътре вилнееха хоплитите със своите копия и факли, трясък и звън ехтеше във всяка зала. Трябваше да си мълча, да гледам безмълвно, инак тълпата щеше да ме набучи на кол.