Арнолт Бронен - Езоп

— А какво казват за моя водопровод самосците?

Евпалин за малко не падна на колене от възторг.

— Цял Самос — фъфлеше той — чака с нетърпение завършването на твоето дело. Водопроводът ще бъде едно от чудесата на света.

Поликрат не жадуваше толкова да учудва света.

— А ще ми бъдат ли признателни? — запита той.

Сега се намесиха и неколцина други правителствени съветници и почнаха да го уверяват:

— Благодарността им ще бъде безкрайна.

Поликрат явно изпитваше удоволствие да чува такива неща. Замърка като котарак, а очите му се заоглеждаха в другите като в огледало. Сетне се съвзе от самооблащението си и каза високо:

— Такава е и моята благодарност!

При това той стисна ръцете на всички, които се намираха около него, като че ли те бяха сторили нещо за водопровода. Накрая благодари дори на надзирателите и на стражниците, и съвсем накрая на Евпалин, който навярно го бе разгневил с някоя дума. Голямо суетене беше и големи приказки се изприказваха около тая благодарност.

Готвеха се вече да си тръгват, въздухът бе душен и не им допадаше; изведнъж Езоп застана пред тях в светлината и спокойно запита:

— Господарю, ти благодариш тук на всички за работата по този водопровод; защо не благодариш и на тия, които наистина са работили по него?

И посочи към стотиците работници в пещерата, където впрочем се виждаха само проблясващи очи.

Надзирателите и стражниците вече бяха готови да наскачат; тоягите им заплашително се издигнаха нагоре, за да смажат тоя дързък негодник. Но Поликрат съвсем не мислеше за това. Пък и беше по-умен от надзирателите; знаеше, че нашите мишци му трябват още. Запита главния надзирател:

— Кой е този роб?

Главният надзирател почна да заеква, едва успя да произнесе на пресекулки:

— Ние го наричаме Езоп, не е елин, няма бащино име…

Езоп спокойно го поправи:

— Асарак, син на Капис, от Аморион, фригиец, наричан още Езоп.

Естествено никой роб нямаше право да говори в присъствието на надзирателите. Видях как неколцина от нас се разтрепериха. Мислеха вече, че надзирателите ще бичуват жестоко или ще пребият Езоп с камшиците си заради непокорство и незачитане на големците от този остров.

До Поликрат стоеше някакъв пъргав, подвижен аристократ, с малки блестящи очички, с увиснали бузи, с много високо и донейде заострено чело и много рядка брада. Той подхвърли няколко думи, които накараха Поликрат да даде ухо. По-късно чухме, че това бил Меандрий, секретарят на Поликрат.

Поликрат дълго измерва с поглед Езоп. Стояха един срещу друг като двама равни; едрият, широкоплещест мъж, върху когото всичко блестеше и чиито очи дори изглеждаха като два скъпоценни камъка, поставени в орбитите; и слабият, превит в своите дрипи роб.

— Как попадна тук? — запита властникът.

— Делфи ме хвърли несправедливо в затвора.

Поликрат се извърна. Този прям език му се стори прекалено груб. Той поговори пак с тайния си съветник, сетне леко, назидателно рече:

— Делфи не върши нищо несправедливо; ще поговорим с Харакс.

Езоп се изсмя:

— Тогава той ще ти каже, че съм измамник; той бе разправил това на самосците още преди да стъпя на вълнолома.

— Ще изясним тая работа — отсече с достойнство Поликрат. — Вземи си вещите и тръгни с моя таен писар. Ще служиш при мен.

Властелинът се извърна към каляската си, придружителите му се отдръпнаха заедно с него. Всички гледахме към Езоп, очаквахме, че ще го последва. Това все още не значеше свобода, но поне светлина. Радвах се заради него, знаех, че през цялото време той беше страдал повече от всички ни. Сграбчих ръката му и исках да кажа: „Бъди щастлив!“ Не зная какво казах, сълзите се стичаха надолу в гърлото ми. Струва ми се, че Езоп направи няколко крачки към Поликрат. И тогава някой от нашите захълца с глас.

Езоп се спря. Поликрат забеляза това, окашля се недоволно, запита отсечено:

— Какво става? Следвай ме!

Езоп остана на мястото си.

— Аз съм свободен човек — каза той — и следователно съм свободен да остана и тук. Мисля, че тук долу, сред робите, съм по-свободен, отколкото бих бил горе, сред аристократите в твоя двор. Свободата — ти трябва да знаеш това — израства отдолу нагоре, тя не може да бъде дарявана отгоре. Свободата е цвят, а не плод.

Поликрат гневно удари с меча си една отломка от скалата. По някакви неизвестни за мен причини той замълча и прие решението на Езоп. По някакви неизвестни за мен причини и надзирателите останаха меки, след като властниците си отидоха.