Арнолт Бронен - Езоп

Един моряк от Атина пътувал през морето заедно с други моряци. Страшна буря ги връхлетяла, сграбчила кораба и го потопила. Всички плували в морето и се опитвали да спасят скъпия си живот. Сред тях пляскал атинянинът, плюел водата във висока дъга над себе си и десет хиляди пъти призовал Атина да го спаси. Близо до атинянина плувал един друг и изпръхтял:

— Ей, ти, стига си хленчил! Ще бъдеш спасен!

Морето издигнало атинянина нагоре, смъкнало го надолу, той страхливо погледнал към другия.

— Атина ли ще ме спаси?

— Да — отвърнал му оня. — Атина и ръцете ти!

Този път, ще не ще, се разсмя дори надзирателят.

Един от копачите се казваше Бротин. По-старите другари ни разказаха: Бротин бил лекар на стратега Еак. Когато стратегът лежал на смъртно легло, синът му, някой си Поликрат — същият, който дал идеята за водопровода и за тунела, — повикал и втори лекар, Демокед от Кротон. Въпреки това Еак умрял между двамата лекари. Тогава Поликрат тайно похвалил единия и му дал да подпише договор, за да стане придворен лекар за десет години; а другия укорил пред целия народ и го хвърлил в тъмница. Отидох при този лекар. Зле ми беше. Бях се объркал съвсем. Бротин каза:

— Нищо ти няма. Силите ти са в равновесие: влажното и сухото, студеното и топлото, горчивото и сладкото; а това е здравето; значи, си здрав. — Освен това Бротин ме поучи: — Болестта се явява, когато някое от тия неща надделее над другите: прекалено много горещина или прекалено много студ; прекалено много ядене или прекалено много глад; тогава болестта се явява или в кръвта, или в нервите, или в мозъка:

Казах му:

— Виж ни как живеем тук; нима болестта не може да се яви и извън нас, в пещерата?

Бротин призна, че е така.

— Болестта — каза той — може да се яви и вследствие свойствата на водата или на земята, може да се яви в края на краищата и поради прекомерно напрежение или поради мъчения.

Няколко дни не ядох нищо и се криех. Когато викаха имената в началото на смяната и за дежурството по почистването, Езоп се обаждаше вместо мен. Вярно, че надзирателят беше зъл, но затова пък беше много глупав и мързелив; нищо не забеляза. Няколко дни лежах загърнат в стари парцали, стана ми топло и ми олекна отново. Другите обаче от ден на ден отпадаха, влачеха се наоколо с хлътнали и уморени лица. Поглъщаха храната през устата си, а от долу тя изтичаше отново. Непоносима смрад почна да се разнася из пещерата. Тъй като и надзирателите не можеха да я понасят повече, започнаха да горят благоуханни пръчки. Сега въздухът стана съвсем негоден за дишане. Всички получихме задух и скоро дадохме първите мъртъвци.

Езоп запита Бротин каква е тази болест. Бротин каза:

— Болестта се загнездва в кръвта и идва от развалената вода; разпространява се чрез изпарения; затова се нарича тифус. Тъй като всички ние живеем сред тия изпарения, всички неминуемо ще се разболеем. А всеки втори от заболелите умира.

Щом чуха това, надзирателите не посмяха вече да припарят в пещерата. Издигнаха си малък зид срещу нас и оставиха робската стража да ни пази. Дотам донасяха и големите казани с яденето; трябваше да си го делим сами. За работа вече не ставаше и дума. Предстоеше ни още само едно: да умрем.

Не знам колко време върлува тоя мор. Нямаше ни помощ, ни утеха. Целият търбух на черната скала беше изпълнен с глух, сподавен вопъл. Трябваше да отмъкваме настрана мъртъвците, а те представляваха вече само скелети, оваляни в мръсотия; надзирателите и стражниците не докосваха нищо. Тогава Езоп дойде при мен и ми каза:

— Ти прекара болестта, а аз не се страхувам. В ъгъла до изхода на пещерата има стръмна вдлъбнатина; там ще хвърляме труповете; там ще можем и да натрупаме върху тях камъни и да изградим наоколо зид, за да не стига до нас вонята. По този начин ще спасим онези, които могат още да се спасят.

Хората мряха като мухите есен. Легна и Бротин. Той не бе болен, но искаше да се разболее. Езоп го запита:

— Срещу тоя мор все пак трябва да има лек?

Бротин каза:

— Лек има. Но защо ли ни е? Самият аз предпочитам да умра, отколкото да продължавам да живея така.

Езоп се опита да въздействува на съвестта му:

— Ти не си единственият, пък и ти съвсем не си болен. Всички, които са болни, искат да живеят. Кажи какъв е лекът.

Бротин каза лека: дървени въглища и отвара от лаврови и миртови листа. Дадоха ни малко от тях, разбира, се, съвсем не беше достатъчно за стотиците болни.

Все пак болестта секна.