Арнолт Бронен - Езоп

Той се усмихна:

— Не бойте се. Вие не сте вече собственост на атиняните. Ние ви купихме от тях. Отсега нататък ние сме ваши господари.

Запитахме:

— Но кой сте вие? Откъде идвате?

И си мислехме:

„Все още сме хиляда. Няма да се дадем толкова евтино. Да ни избият — могат, но да се подиграват с нас — не.“

Тогава оня хитрец, името му бе Скилос, каза, че били от Самос; и че в Самос било чудесно — топло и светло; и че в Самос имало хубав хляб, печен по египетски, и смокини с вино, също и за робите; и че трудът там бил най-лекият в цяла Елада; защото геоморите били натоварили великия Поликрат да построи водопровод и там било прохладно и чисто и през цялата година имало хубава вода; и че това било работа, за каквато мечтаели дори свободните; а ние, като роби, сме щели да получим най-добрата, най-леката работа, която изобщо били получавали някога роби.

Погледнах към Езоп: какво мислеше той? Той не вярваше на всичките приказки на Скилос. Ала когато онзи се закле в боговете, че ще работим само на водопровода, най-малко три години, Езоп кимна с глава. Трябвало да идем — каза той. Не го казал заради себе си — тъй ми прошепна, — не защото се надявал, че в Самос, дето му била дадена свободата, ще го признаят за свободен; казал го заради нас, защото всички водопроводи, които виждал досега, били построени на земята и над земята. Така че работата сигурно щяла да бъде тежка, но здравословна, на въздух.

Тогава се съгласихме, стегнахме си вързопите и последвахме хитрия Скилос надолу към корабите.

Дълго разисквахме по този въпрос на корабите — защото, кълна се в неумолимия Стикс 117 117 Стикс — река около ада, през която Харон прекарвал мъртъвците. След преминаването й връщане назад нямало. Оттам „неумолимият“ Стикс. , морското ни пътуване продължи доста. В град Халкедон на Пропонтида 118 118 Пропонтида — днес Мраморно море. някой си Фалеас отишъл при своя архонт и настойчиво заявил пред него:

— Всички граждани трябва да притежават по равно имот. Всички нови градове трябва да се основават на този принцип.

Архонтът запитал:

— Как ще уеднаквиш онова, което боговете са сътворили различно?

Фалеас казал:

— При рождението и в смъртта хората са еднакви и това са направили боговете. По средата между тях се намира женитбата, тук за човека няма равенство и това са направили хората. Ето къде трябва да се постигне изравняването. И то така: богатите трябва да дават на дъщерите си зестра, но не бива да взимат. А бедните не бива да дават на дъщерите си зестра, а трябва да получават. Тъй като размерът на зестрата е предписан от закона и е твърде голям в съотношение с имота, по този начин състоянието на бедните и богатите ще се изравнява, докато се постигне накрая пълно равенство.

Други пък казваха:

— По-важно е да се уеднаквят желанията на хората, а не имотът им.

— Това обаче е невъзможно — твърдяха трети, — ако хората не бъдат възпитавани достатъчно в тази насока чрез законите.

Освен оня мъж, дето беше от Халкедон, никой от нас никога не бе чувал нещо за тоя Фалеас. Само Езоп стана и каза:

— Тъкмо това искаше и Фалеас. Искаше навсякъде и при всички да съществува равенство в две отношения — в имота и във възпитанието.

Казах:

— Езоп, това са глупости. Ти си работлив, а Тиб е мързелив; аз съм бърз, а Мопс е бавен; един може да е умен, друг — глупав; как ще промениш хората чрез възпитание?

Езоп се разсмя.

— Чрез възпитание се постига всичко — каза той. — Ще ви разкажа историята на Ликург. По времето на нашите дядовци той е бил това, което беше Солон за Атина: създавал закони.

Ликург отгледал различно две кучета от едно и също поколение. Едното държал винаги у дома си и го хранел с лакомства, другото взимал със себе си на лов. Сетне свикал спартанците и им показал двете кучета. Вдясно имало поднос с най-отбрани сладкиши, вляво — заек, който той пуснал да бяга. Тутакси всяко от кучетата се спуснало върху онова, на което било свикнало. Разглезеното се нахвърлило върху подноса със сладкишите, другото, което Ликург отгледал при сурови условия — подир заека, хванало го и го занесло на господаря си. Спартанците все още не му вярвали. Казали:

— Е добре, тези кучета бяха еднакви. Но дали би се случило същото, ако първото куче беше от ловджийска порода, а второто — от галените домашни кучета? Колко ли пари ще чини тогава възпитанието ти?

Отгледал Ликург едно ловджийско куче с лакомства, и на лов със себе си взимал едно мъжкарче от двойка глезени домашни кучета. Малко повече време изтекло, докато бил в състояние пак да покаже двете кучета на спартанците. Играта и този път се повторила. Ловджийското куче се нахвърлило върху подноса със сладкишите, а галеното погнало заека. Спартанците видели това и разбрали, че чрез възпитание към по-добро може да се надвие и по-лошата природа.