Арнолт Бронен - Езоп

Всички прихнахме да се смеем, а след това се замислихме: какво ли искаше да каже с приказката си новият?

Изведнъж разбрах всичко, станах и пипнешком се промъкнах до оня, който беше говорил. Казах му:

— Ти си Езоп.

Той мълчеше.

Повторих въпроса си. Надзирателят ни викна заповеднически да не говорим. Стана ми ясно защо мълчеше Езоп. Исках да остана по-близо до него, като нов той може би се нуждаеше от помощ. Мълчаливо се сместихме един до друг и аз спах до него.

Ето как се отнесли с Езоп в Делфи: казали му, че ще го съдят, ала не го изправили пред никакъв съд. Казвали, че ще бъде осъден на смърт, но нямало нито процес, нито съдии, нито присъда. Хвърлили го в най-тъмното подземие, дето по пода се въргаляли скелети и мръсотии. Не можели да го оставят да умре от глад, тъй като техният бог им забранявал да сторят това преди присъдата. Ето защо всеки ден хвърляли в подземието по един черпак ечемик. Зрънце по зрънце събирал Езоп ечемика в тъмното. Вода не му давали. Езоп изследвал пипнешком цялата си килия и намерил едно влажно място, малко встрани от мръсотиите. Издълбал си плитко коритце и успявал да събира по шепа вода дневно в него. В такива мъки минавал денят му.

След няколко месеца положението му се подобрило малко. Тъмничарят почнал вече да му носи храна и вода. Никой не вярвал, че той ще оживее през това време; но тъй като оживял, казали му, че по внушение на Пития го помилвали. Навярно били разбрали, че и да съберат всички празни приказки и клюки, не биха стигнали, за да го обвинят в богохулство. Те искали да го пипнат по друг начин: обявили го за роб, който противозаконно се промъкнал в свещения храмов квартал, дето имали право да влизат само свободните. Но въпреки всички заплахи Езоп не признавал нищо, а от Самос, дето си имали други и по-неотложни грижи, не идвал никакъв отговор. Тогава го пуснали от затвора.

Но омразата на делфийските жреци се простирала и извън затвора. В мрачна нощ си тръгнал Езоп, едва се крепял на краката си, завалял се през храмовия квартал, твърде слаб бил, за да може да понесе силния въздух на свободата. Само закрилата на боговете била над него.

И ето, чул се грохот, тътен и съскане. Пития, полупобърканата, остаряла прорицателка, която се хранела само с отровни ферментирали билки, почнала да пелтечи нещо, а ясновидците го разгадали тъй, както било угодно на тях. Така нейните най-нови думи гласели: „Робът си остава роб“. Езоп чул, че отново го търсят. Дали наистина го грозяла заплаха, или пък само искали да го прогонят от Делфи? Във всеки случай той избягал, напуснал този зловещ, глух котел и налетял право в ръцете на атинските търговци на роби, които дебнели него и подобните му.

Той беше в по-добро положение от мен, не беше углавен престъпник; до първия опит за бягство — който обикновено не закъсняваше много — той не носеше вериги. Надзирателите не го обичаха. Виждаше им се прекалено свободен, прекалено дързък, изобщо те се оправяха по-лесно с нас, окованите. Какви ли мъчнотии не му създаваха, наказваха го с допълнителни смени, изпращаха го в най-опасните шахти. Човекът естествено бе много изнемощял от дългия тъмничен затвор. Не можеше да изкарва толкова руда, колкото нас. Това даваше повод постоянно да го наказват с допълнителни смени и да намаляват храната, която му се полагаше. Имаха си те превъзходни методи, за да докарат човека до отчаяние. С точност можеха да определят деня, когато той ще стигне до края на силите си. И тогава с помощта на своите соматофилаки го хващаха, неизминал още няколко стадии, бичуваха го, докато, окървавен, изгубеше съзнание, и накрая, ако останеше жив след всичко това, оковаваха го във вериги. Тогава вече той беше сломен, превръщаше се в сечиво като чук или свредел, ставаше само покорната дръжка на твърдия каменен пробой, който прорязваше рудата.

Никога не се бяхме замисляли за тия неща. Езоп ми ги каза само след няколко дни. Бях се опитал да отделя от многото руда, която бях изкопал, малко и за Езоп, та да не може надзирателят да го ругае пак. Робът — носач се възпротиви. Предпочиташе да носи повече от мен и по-малко от Езоп, отколкото все едно и също количество.

— Носачите са маши на надзирателите — каза Езоп. — Властта на надзирателите се опира на тях. По-силни ще бъдем, ако привлечем носачите на наша страна.

Естествено строго бе забранено да разговаряме помежду си. Но ставаха задръствания, престои, нещастни случаи. Тогава надзирателите се разтичваха, прекъсваше се строгият, суров ритъм на робите — носачи.