Свобода Бъчварова - Сборник Земя за прицел (от 1 до 5 та част)

— Господин Динев, бихте ли ни оставили насаме с господин Скарлатов?

— Да, господин Неделев.

Той се оттегли. Слънцето залязваше. Скарлатов седна върху една мраморна плоча. След кратко колебание Неделев постла кърпичка и седна до него. Погледна го със заспалите си очи и каза:

— Борисе. Идваш точно навреме. Утре заминавам.

— За Божи гроб и ще ставаш хаджия?

Но Неделев не разбра сарказма и продължи със своя равен, глух глас:

— Отивам в София, а оттам заедно със семейството си в Швейцария.

Това наистина бе новина за Скарлатов. Значи плъховете и на неговия кораб бягаха…

— А защо избра Швейцария?

— Защото имам за там виза и ще мога да се измъкна, преди немците да ме докопат. Ще пътуваме със самолет.

Скарлатов искрено се изненада. Неделев да остави тук цялото си богатство от мини, фабрики и да замине с два-три куфара?!… Сигурно в тия години не е спал и е натрупал достатъчно в чужбина…

— Страх ли те е? — попита го Скарлатов.

— А теб?

— Не бих казал…

— Руснаците са на нашата граница. Въпрос на дни, а може би на часове…

— Но ти изоставяш всичко, за което толкова милееше.

— То и без това е загубено и само едно чудо ще го спаси. Това е рискът на индустриалците и на всички големи притежатели на недвижимо имущество. За съжаление нямах никакъв талант за банкови операции. А болшевиките ще вземат всичко!

— И това е някакъв довод…

— Разчитам на тютюните. Много разчитам…

— Тогава остани и проведи акцията докрай.

— Не, Скарлатов. Аз бях дотук. Дойде твоят ред. Отдъхнах си, като те видях, и сега с трепет ще наблюдавам отдалеч как ще се справиш.

Скарлатов си даде ясна сметка, че за тия години и особено последните месеци в този заспал, студен и пресметлив човек се е извършил прелом, какъвто той не бе очаквал от него. Ето по какво се отличава големият бизнесмен от останалите. В тежък момент той изхвърляше от потъващия кораб материални ценности — плода на цялата си съзнателна дейност, за да запази живота си и този на близките. Скарлатов беше сигурен, че и там, в Швейцария, Неделев ще почне отначало скромно, а после с размах и ще създаде други фабрики и предприятия, защото това бе неговата същност. Където и да се намира, да създава! Добре би било в България да останат хора като него… но и други, които да могат да ги оценят. Логиката на събитията обаче се очертаваше такава, че решението на Неделев бе единствено правилно. Борис въздъхна и каза:

— Сбогом, Неделев.

Двамата станаха от камъка. Неделев отвори доколкото можа очите си. Дълго държа ръката на Скарлатов. За човек като него това бе върховен израз на чувства и Борис го оцени. Вечерта се разделиха рано, всеки по стаите си. Когато Скарлатов стана, Неделев беше вече заминал. Пиха кафе заедно с Динев в трапезарията.

— За днес каква е програмата? — попита Скарлатов.

— Делова среща с господин Папаниколау.

— Слънцето вече се вдигна. Ще бъде горещо. Не можем ли веднага да почнем?

— Помислих и по това, шефе. Имаш ли нещо против, ако отидем на остров Тасос и там да разговаряме?

— Отлично!

Слязоха пеша до пристанището. На кея ги чакаше военен катер. Мичманът помогна на Скарлатов да се качи. Динев с двама моряци пренесе на катера кошници с хранителни продукти и две дамаджани. Отделно даде няколко кашона цигари и голям пакет продукти на мичмана и моряците. Моторът заработи. Катерът потегли, оставяйки следа по огледалните води на залива.

Съвещанието на остров Тасос бе най-малкото странно… Участниците му — по бански костюми и хавлии — се събраха на плажа един по един. Само Скарлатов и Папаниколау бяха напълно облечени в бели костюми. Присъстваха и двама тютюневи експерти. Единият особено се хареса на Скарлатов — млад човек със спортна фигура и загоряла кожа, излъчващ енергия и добро настроение. Третият експерт бе останал в Дедеагач. Последен с катера пристигна майорът. Бяха седнали в края на маслинената горичка, откъдето започваше ивицата на плажа. Пясъкът бе груб, почти каменист, но имаше няколко дървени скари. Там наблизо стърчаха развалините на древногръцко светилище. Колко много гърците са били свързани с морето! Повечето светилища бяха разположени край великото Средиземно море, обединило толкова много народи, по чиито сини пътища цивилизацията тръгна бавно, а после все по-бързо и бързо, през хиляди мъки и страдания към целия свят…

Пръв докладва майорът. Камионите пристигнали. Автомобилната част е напълно готова. Засега били само 78 „Опел-Блица“.