Свобода Бъчварова - Сборник Земя за прицел (от 1 до 5 та част)

Същата нощ младият тютюнев експерт дойде да го вземе със своята кола. Сега той му беше шофьор. Скарлатов се радваше, че ще пътува с този весел мъж. В следващите дни почнаха изнасянето на партидите от селото край Дедеагач. Докато пътуваше, мислено избираше мястото на Юлиановото имение с маслинената горичка и лозето. Къщичката щеше да построи от отломките на древните постройки, с които бе изпълнена цялата околност…

На 2 септември 1944 година Константин Муравиев състави нов кабинет. Краят бе въпрос на дни…

На 3 септември сутринта по прекия телефон в хотела, който бе прокаран специално от военните за Скарлатов, се обади майорът. Един час по-късно той пристигна с военна кола.

— Господин Скарлатов, идвам да Ви взема. Ще Ви придружа до границата, а после каквото Бог Ви е писал…

— Какво се е случило, майоре?

— Нашата танкова бригада се оттегля по посока на Струмица, за да се доокомплектува и се ремонтират танковете. После вероятно ще започнат военни действия.

Майорът беше възбуден и весел. Скарлатов го гледаше заинтригувано и си мислеше — ето го истинския български офицер. Той знае да се бие и мре. Ако имаше зад себе си мъдри политици, България щеше сега да е съвсем друга страна, а не земя, на която всички останали гледат като на плячка. Скарлатов отказа да тръгне с него. Последният го предупреди, че всеки момент ще започнат евакуация на военните складове и тогава ще вземе камионите. Засега ги оставя все още на разположение. Последната най-голяма партида в Дедеагач изнасяха сравнително бързо. Още с пристигането си там Борис ускори работата и по-голямата част бе вече прехвърлена. На 4 септември решиха да изнасят и денем. Шофьорите, доволни от щедрото заплащане, не жалеха сили. Скарлатов лично заплащаше всеки курс. Същия ден привечер, по нареждане на майора, камионите отидоха към военната част. Скарлатов остана да спи в Дедеагач само с шофьора и колата, които майорът му бе дал на разположение. Събуди се от викове и изстрели на разсъмване. Горяха неговите складове с последните партиди тютюн. Той застана на прозореца и си помисли, че Нерон едва ли е изпитал такова удоволствие при вида на горящия Рим. Някой бе довел работата спешно до великолепен завършек. След малко при него влезе Папаниколау, облечен като за екскурзия с винтяга и голф. Току-що се бе върнал от турската граница. Той напускаше Дедеагач. Съобщи, че с него отиват и експертите. Скарлатов не попита къде. Папаниколау му подаде писмо от Карасулиев.

— Трябва да тръгвате незабавно, господин Скарлатов, докато не е дошла германската военна полиция. Затвориха турската граница. Искрено Ви се възхищавам. Замисълът Ви от начало до край беше великолепен!…

Скарлатов му стисна ръката и се разделиха. Време беше да напусне Дедеагач, но закъде?… Карасулиев също го осведомяваше, че границата с Турция била вече напълно затворена и обстановката напрегната и опасна. Турците струпвали войски за евентуално нахлуване в България заедно с англоамериканците, ако българската делегация за примирие, изпратена в Кайро, постигне споразумение. Въпреки че прехвърлянето му в Турция бе най-добрият изход за Скарлатов, той се зарадва, че то се осуетява. Значи нямаше да напусне България!… Отново го завладя това мощно любопитство да проникне в бъдещето. Някаква силна възбуда го обзе. Бързо прибра малкото си вещи в пътната чанта. Шофьорът я намести. Колата потегли за Кавала. Когато пристигнаха там, завари Динев. Той го чакаше. Борис не се изненада и първото, което узна от него, бе, че днес, на 5 септември, Съветският съюз е обявил война на България. Скарлатов се усмихна, като си помисли в какво положение са изпаднали самозваните български политици.

— Шефе — каза Динев, — убий ме, но не мога да те оставя сам в тая бъркотия. Цял живот няма да си простя!

Борис нищо не каза. Освободи шофьора. Бързо нахвърля дрехите си в куфара. Динев беше напълно готов. Натовариха багажа на колата му и потеглиха към България…

Шосето бе силно оживено от български военни автомобили и мотоциклети. Движеха се близо до тях, за да имат евентуалната им закрила. Скарлатов накратко му описа какво се е случило в Дедеагач. Динев мълчаливо го изслуша. Лицето му стана загрижено. Той каза:

— Шефе, на 6 септември пристига „Ориент-експрес“ от Цариград и заминава през Сърбия за Европа. Това може би е единственият ни шанс все още да се измъкнем легално. После ще бъде късно, руснаците вече ще са в София…

Прав е, помисли си Скарлатов, но нищо не му възрази. Повече почти не проговориха. Късно през нощта пристигнаха във вилата.