Свобода Бъчварова - Сборник Земя за прицел (от 1 до 5 та част)

Борис се колебаеше. По-добре сега, отколкото друг път да си разваля настроението. Влезе в банката…

… Кабинетът на банкера бе огромен, скъпо обзаведен с барокова мебел. Зад стилна маса с извити крака, а не бюро, седеше самият барон. Когато го видя, стана с пъшкане от креслото, което изскърца. Късите му крака носеха сравнително дълго туловище. Насочи се към Скарлатов, сияещ, с най-хубавата си доброжелателна усмивка. Секретарят, който го доведе, се поклони и излезе.

— Какъв скъп гост, какъв млад, способен човек виждат очите ми! Добре дошъл, добре дошъл…

И докато говореше, баронът приятелски сложи ръка върху рамото на по-високия от него Скарлатов и го поведе към едно от креслата. Изчака го да седне и сам се настани срещу него.

— Драги господин Скарлатов, толкова се радвам да срещна един такъв представител на новото поколение!… Хубава гледка за очите и надежда за нашите банкерски сърца!…

— Страхувам се, че ще разочаровам както баща ми, така и Вас…

— О, прекалено сте скромен! Впрочем в момента обмислям една сделка… Бихте ли ми дали съвет?

— Ако е по силите ми…

— Какви са според Вас изгледите за печалба, ако човек вложи известен капитал в игралните домове?

Въпросът бе наистина изненадващ за Борис.

— Предполагам, добри! Но това би противоречало на Вашия християнски морал…

— О, съвсем не! Парите са извън сферата на морала, тъй като имат свои правила! Още император Веспасиан решил веднъж завинаги този въпрос, като отговорил на сина си Тит, че парите не миришат… Аз давам пари и получавам пари! Останалото са подробности. Те не ме интересуват!

— Но именно тия подробности интересуват други хора и тия подробности един ден биха се оказали фатални…

— Пак социализъм! Запомнете, момко, без пари, без търговия, без банки обществото не може да живее, освен ако реши отново да се качи по дърветата!… Нали според вашия Дарвин те са слезли на времето от клоните? Впрочем, знаете ли какво първо са направили? Просто са сменили банан за картоф, да речем, и това е била първата дейност на човека!… Обменът на ценности значи търговия, значи банкова операция! Чак след това е дошла религията, моралът и прочее!…

Борис не очакваше такава откровеност от барон Щерн. Затова реши да проведе разговора за оръжието. Може би сега бе моментът…

— Господин барон. Мога ли да поискам, от своя страна, съвет по един въпрос, по който аз трябва да дам съвет на други хора?

— С удоволствие.

— Става дума за търговия с оръжие. Едно лице ме моли да посреднича в сделката…

— Няма нужда да продължите! Гражданинът на Швейцарската република барон Щерн не се занимава с престъпни афери!

Борис се ядоса, като погледна предизвикателната физиономия на банкера.

— Нима? А моите сведения са други…

— Никой на тоя свят не е в състояние да каже, че барон Щерн е замесен в такава долна търговия.

— Но купувачът е Ваш клиент! Парите са във Вашата банка!

— Аз имам хиляди клиенти. Моите сейфове пазят ценности от цял свят. Пак ли да повторя, че аз работя с пари, а не с предмети, даже те да се наричат пушки!

— Излиза, че моят доверител ме е заблудил?

— Вижте, млади момко, когато се касае за сделки с държави — да! Но не и с терористи!

— Значи сте осведомен по въпроса и знаете кой е клиентът?

— Разбира се. Но Вие ме разсмивате, господин Скарлатов. Те искат да купят бандитско оръжие с определена бандитска цел. Е, как мислите? Аз, банкерът Щерн, ще се занимавам с углавни сделки и ще финансирам бандити и революционери?

— Щом Ви носят печалба… — наивно отговори Борис.

— Мерси от такава печалба! Моят девиз в живота е — по-добре да не победиш при Аустерлиц, но и да нямаш поражението при Ватерлоо!

Борис стана от креслото. Барон Щерн също.

— Аз Ви съветвам да не участвате в такива тъмни дела!

— Благодаря за съвета.

— Не си тръгвайте така сърдит… Не наранявайте сърцето ми…

— Аз нямам повече работа тук!

— Получихте ли поканата за вечеря?

— Да.

— Не ми отговаряйте, че няма да дойдете! Чувствам, че точно това ще кажете… А аз дотогава ще помисля по Вашия въпрос… Може би ще направя нещо…

— Но Вие вече отказахте!

— Не съвсем. Очаквам Ви…

Когато напусна Мезон Щерн, Борис с облекчение пое студения чист и сух въздух. Слънцето грееше и всичко наоколо блестеше от падналия сняг. Чувстваше се радостен, че по такъв формален начин се измъкна от тази противна сделка, без при това да нарани приятеля си. Запъти се право към „Ландолт“. Там с нетърпение го очакваше Матов. Скарлатов му разправи за срещата си с барона.