Свобода Бъчварова - Сборник Земя за прицел (от 1 до 5 та част)

— Не сте прав. Хората на изкуството не трябва много да се галят! Ако им дадеш всичко, те престават да работят. Нуждата е, която прави човека гениален!

— Но изкуството не е покупко-продажба!

— Защо не е? Най-великите произведения на живописта са по поръчка, направени за пари! Ако сега бях млад човек, щях да купувам, щях да влагам оскъдните си средства в картини. Това е капитал с нарастване — по-висок от най-високия банков процент в света! Но само при едно условие — ако имаш вкус и поглед към бъдещето! Ние, банкерите, се ориентираме и в тази област… А сега — да видим какво правят нашите дами…

Той отвори съседната врата. Влязоха в не голяма стая с бяла мебел и златни инкрустации, тапицирани в небесносиньо копринено кадифе. Килимът също бе издържан в светли тонове. Имаше много саксии с цветя и две клетки с пойни птици. Баронеса Щерн нещо плетеше. Беше с очила, леко паднали на носа, и Борис помисли, че именно това е истинският й вид — на кротка домакиня. Тя му действаше успокояващо. Малко по-далеч, към прозореца, седеше Симон Щерн и четеше някаква книга. Тя едва вдигна глава, когато двамата влязоха. Борис се учуди, но не даде израз на това. Той се радваше, че щеше да я види, и смяташе нейното присъствие най-приятния момент в предстоящата вечеря. Затова поведението на Симон го озадачи.

— Нашият скъп гост иска да ви поднесе почитанията си…

Скарлатов целуна ръка на баронесата. После застана пред Симон.

— Е, въпреки всичко дойдохте… — каза тя.

Той се смути.

— По работа и… от любопитство.

— Е, задоволихте ли си любопитството?

— Все още не…

Цялото държание на Симон беше подчертано студено с лек оттенък на насмешка, коренно различно от предишните им срещи. Това неловко положение прекъсна барон Щерн.

— Ние ще се оттеглим с младия човек в Библиотеката. Ще се видим на вечерята…

Дамите не възразиха нищо и двамата се запътиха към вратата. Това беше забележителна библиотека със старинни издания, повечето в кожена подвързия. Всички стени представляваха скрити книжни шкафове, неделима част от декорацията на залата. Пред мраморната камина стояха два фотьойла. Огънят в нея пламтеше. В дъното имаше дълга маса с извити крака, с позлатен свещник на нея и едно кресло в същия стил. Те седнаха пред камината и докато банкерът се намести, изпъшка някак по старчески.

— Е, синко, защо като Ви каня не идвате? Или не искате вече да виждате лукавия банкер, експлоататор и капиталистическо изчадие?…

Това беше отново намек срещу идеите на Скарлатов и той отговори в същия дух.

— Господин барон. Знаете, че съм дошъл по работа. И Вие ще простите на нихилиста, на вагабонтина и нехранимайкото, на блудния син, анархиста, комуниста и социалиста, че бърза да разбере какво известие му носите…

— Вие сте оскърбили, уважаеми господине, един стар човек, едно нежно сърце…

Това баронът каза с такъв скръбен израз и тон, че Борис, който още не бе научил изкуството да се владее, искрено се разсмя и едва успя да спре навреме. Баронът никак не се смути и продължи със същия тон и израз на лицето.

— Да, нежно сърце, което се разкъсва от болка за най-обичното същество — своя син…

— Уважаеми бароне, още на времето приключихме разговора по причините за скъсването между мене и баща ми. Аз се отказах от каквато и да е негова помощ.

— Аз, млади господине, уважавам Вашата независимост. Вие се справихте блестящо сам. Вие сте първенец на курса, гордост на Университета!… Дъщеря ми редовно ме уведомява за успехите Ви. Но, господине, още повече уважавам Вашия баща. Гениален банкер в тежките условия на Балканите и Ориента!… И нас ни свързва трайно приятелство.

— До следващата клопка или самоизяждане?

— Цитатите, с които сте си наблъскали главата от социалистическите брошури, само Ви пречат. Повярвайте ми! След това ще трябва дълго време да употребите, за да се научите да мислите самостоятелно.

— Благодаря. Харесвам се и така.

— Младост, младост!… Някога и аз почнах от нищото… Животът на банкера не е сладък. Той е една постоянна война, в която даже най-близките му не го разбират. Даже собствените му деца!… Но, млади момко, как мислите, че ние се запазваме в този вълчи свят? Задавате ли си този въпрос вие, социалистите?

— Отговорът не е труден, даже да не си социалист — интересът!

— Няма по-силно приятелство и по-трайна, по-безкористна помощ от тази между банкерите! Много повече, отколкото между така обичаните от Вас пролетарии…