Свобода Бъчварова - Сборник Земя за прицел (от 1 до 5 та част)

Скарлатов рязко и грубо го прекъсна.

— Господин барон, аз дойдох по работа! Вие обещахте, че ще помислите по въпроса, който ме интересува. Едва ли ще бъде удобно да го разискваме на вечеря.

Лицето на Щерн стана изведнъж недоброжелателно.

— Да, помислих. И не съм забравил! Надявах се, че Вие сте се отказали…

— И какво?

— Има един човек… — Баронът бръкна в джоба и извади една визитна картичка. — Тук е името на тоя човек… Адреса му знаят малцина, смея да твърдя, че в Женева може би само аз… Ще Ви чака понеделник осем часа вечерта. Бъдете точен! Но, мили момко, все пак Ви съветвам — не отивайте! Това е Сатана, Луцифер, баща на лъжата!…

Борис прибра визитната картичка, без да я прочете. Учуди го само свирепата характеристика, която даде баронът. В Библиотеката влезе лакеят.

— Граф Конрад Щаренберг — съобщи той.

Изведнъж старият банкер пъргаво скочи от фотьойла. Оправи набързо дрехата си. Лицето му засия в усмивка.

— Простете, млади момко, дойде мой скъп гост… Прекрасен, млад човек! Ще Ви бъде приятно да се запознаете. Нека идем и посрещнем този блестящ, културен джентълмен, потомък на една от най-знаменитите старинни фамилии в Европа! А знаете ли колко е изискан и забавен! Симон много го харесва…

Той излезе с бързи крачки от Библиотеката, следван от Скарлатов. В салона видя да чака, изправен спокойно, един млад мъж с руси коси и тънки мустачки, облечен елегантно като лондонско денди — с фрак, светъл панталон и вратовръзка във весели тонове. Банкерът забърза с късите си крака към него и го прегърна.

— Каква радост, скъпи графе! Каква чест! Най-очакваният гост в тоя дом! Елате да ви заведа при дамите… Симон с нетърпение Ви очаква…

Трапезарията бе огромна с масивна, баварска, дъбова мебел. Бе сервирано изискано. Съдовете бяха сребро, порцелан и кристал, разположени сред цветя и позлатени свещници. Ястията и вината поднасяха лакеите. Барон Щерн бе довел храненето до съвършенството на църковен ритуал. Той обичаше да си похапва. Ядеше с наслада. Седеше начело на масата. Ястията бяха малко тежки за несвикналия стомах на Борис. Една типично немска кухня! Въпреки глада, който изпитваше, той се въздържаше от тия тлъсти гозби, за да не му стане лошо. Затова се задоволяваше с по няколко хапки от всяка, просто от учтивост. Повечето време наблюдаваше и пиеше.

От едната страна на масата седяха баронесата и Скарлатов, а срещу тях Симон и Щаренберг. Графът се грижеше по всички правила на етикецията за дамата си, но тя почти не ядеше и седеше мълчалива и замислена.

През цялото време нито веднъж не погледна към Борис. Баронесата също не пророни нито дума. Затова пък заедно с яденето барон Щерн все повече и повече се развеселяваше. Той разкопча златните копчета на жилетката. Заприлича му на Бакхус от Рубенс. И когато отпи от виното, той заговори с усмивка на Борис:

— Обърнете внимание каква прекрасна двойка са!…

Борис нищо не каза. Стана му неприятно. Симон не помръдна, сякаш не се отнасяше до нея.

— Как личи аристократът във всичко!…

— Повярвайте ми, бароне — каза Конрад Щаренберг, — да си аристократ в днешно време е все едно да бъдеш огромно, породисто куче. Всички казват, че кучето е хубаво, но никой не го ще, защото не може да го изхрани. Накрая то умира от глад. Бих предпочел да съм наследил от дедите си не титли, а повече пари.

— Напразно така мислите! — оживи се Щерн. — Именно титлите са Вашият капитал. Аз съм банкер и знам цената на всичко в тоя свят. Но и ние, Щернови, значим нещо…

Баронът с наивна гордост кимна към Симон.

— Поколения е трябвало да минат, за да създаде такъв изящен екземпляр нашият род!…

Изведнъж Симон рязко заговори:

— Папа, какъв род сме ние! Прадядо Ви е бил равин, а Вие сте почнали като амбулантен търговец!

— Симон, добре знаеш, че сме католици! — намеси се баронесата.

Барон Щерн се засмя. Явно, че нищо не можеше да наруши доброто му настроение.

— Започнах не като амбулантен търговец, а като снабдител на австрийската армия. И не се срамувам от миналото си! Дал съм на двама историци да изработят родословното ми дърво. Пък ако се съединят маслината с кипариса…

Той погледна многозначително Симон и Конрад. После банкерът се обърна към жена си с една неподозирана в него нежност:

— А ти, мутер — рече той на родния си немски език, — нямаш нищо против, че стана баронеса, нали?…

Симон сведе глава. Без да иска, Борис я следеше. Спомни си възторженото й лице със затворени очи, когато танцуваше на бала, опряна на ръцете му… Силно му дожаля за нея. Но Щерн с усмивка вдигна чашата с червено вино.