Свобода Бъчварова - Сборник Земя за прицел (от 1 до 5 та част)

— Не. По-добре хазайката ви да не ни вижда с вас — отвърна високият.

— В Ориента е по-лесно да купите оръжие — каза Борис.

— Да ни пробутат ска̀пани пушки? — възрази ниският.

— Ти мълчи! — спря го високият. — Нас, господине, ни трябва най-модерно оръжие. Последна дума на техниката и взривни материали.

— Това струва много пари!

— Ние имаме.

— Какъв е произходът им?

— Различен. Грошове от народа и пари от експроприация [91].

— Какъв род оръжие искате да купите?

— Носим точен списък, но нямаме връзки с фабриките.

— А как ще бъде употребено то?

— По най-добрия начин! Ще вдигнем във въздуха влакове, телеграфни стълбове, ще взривим банки, ще раздрусаме тая гнила империя. Ще обърнем внимание на целия свят за страданията на Македония и ще покажем на какво е способен тоя народ!

— Няма нужда да продължавате! Останалото ми е известно от налудничавите брошури на анархистите!

Настъпи неприятно мълчание, изпълнено с напрежение. Накрая високият сухо рече:

— Знаехме, че няма нищо да излезе, но нашият другар Матов настоя и каза, че сте честен човек. Сега съжаляваме! По-лесно е камила да влезе в иглени уши, отколкото банкерски син да участва в революция!…

— И прав сте, че няма нищо да излезе!

Скарлатов почти викаше. Ниският неволно се огледа.

— А на истината, господа революционери, имат право всички, даже и банкерските синове!…

— Господине, думата на Матов е закон за нас, но да ни обиждате, няма да позволим! Ще помогнете ли, или не?

— Какво предлагате, дявол да ви вземе!

— Нашите пари са в Мезон Щерн. Ще ви дадем генерално пълномощно, за да се разпореждате с тях.

Само това не бе очаквал.

— Е, господине?…

— Не ми е много приятно. Познавам Щерн.

— Известно ни е.

— Матов ли ви каза?

— Да и Матов, но и парите до Мезон Щерн преведе Търговска банка Скарлатов в София.

— Нямам нищо общо с баща си!

— Това не ни интересува в случая.

— Защо не се отнесохте до някой, който разбира от търговия с оръжие?

— Защото човекът, когото предложи баща ви, излезе мошеник. Последната ви дума, господине?

— Утре ще ида при Щерн.

— Лека нощ, господин Скарлатов. Македония няма да ви забрави.

Двамата се обърнаха и скоро се скриха в завоя на улицата. Скарлатов бе объркан и раздразнен. Бяха го оскърбили, а после бяха му благодарили. Но това не намали огорчението му. Бе уязвен в най-чувствителното място — произхода му. И въпреки това, а може би именно затова, той знаеше, че ще изпълни обещанието си, защото дадената дума за него бе закон, бе въпрос на мъжка чест и достойнство. Борис се сети и за баща си — като капак на всичко неприятно, преживяно тази вечер. Какво е виновен той, че баща му ги е свързал с мошеник!… Откъде накъде Борис ще отговаря за постъпката му!…

Когато се прибра в къщи, мадам Ролан го чакаше. Макар и късно, тя го посрещна на вратата.

— Господин Скарлатов, имате покана за вечеря от барон Щерн. Пликът, извинете, не бе залепен и го прочетох, защото мислех, че е нещо важно.

— Не си е заслужавало да не спите заради това!…

— Но, господин Скарлатов, представяте ли си?… Погледнете каква хартия, какъв златен герб! На вечеря у Щернови!… Никога не съм ги виждала, но редовно чета в хрониките за тях. Имат дъщеря. Хубава ли е?

— Благодаря, мадам — я прекъсна сухо Борис.

На другата сутрин Борис не отиде на лекции. Лежеше в леглото и мислеше. Беше се събудил с тягостно чувство и натежала глава. Защо се забърка в тая каша с терористите? Ако трябваше да отговори, можеше да намери хиляди доводи — че все пак е революционно дело, че се касае за свободата на подтиснати, че ще проникне по тоя начин в тъмните и неизвестни страни на капиталистическата търговия и един ден ще използва своите знания в практиката или даже с научна цел… Борис отдавна беше набелязал темата на бъдещата си докторска дисертация. Щеше да изследва финансовата политика на Германия и Франция, и преди всичко разликата между тях, през призмата на строгия марксически анализ. А търговията с оръжие щеше да бъде една любопитна подробност в темата. Нещо като екзотична подправка в хубаво ястие. Но каквото и да си внушаваше, истината бе друга. Той просто не намери сили в себе си да откаже, както Брезов. Трябваше да постъпи принципно именно като него!

Без да бърза, се облече и малко преди пладне застана пред Мезон Щерн. Банката бе кокетна сграда с колони в стила на неокласицизма и външно приличаше на малък елински храм, облицован целият в мрамор. Тази архитектура придаваше особена тежест на зданието и се подсилваше от свободното пространство около него. Беше сравнително нова постройка, в която липсваха пищните барокови орнаменти от гипс. Но затова пък строгият гладък мрамор създаваше впечатлението на стабилност и вечност. Надписът от големи, полирани метални букви „Мезон Щерн“, хубавата ограда от бронз, неусложнена от излишни украшения, донякъде опростяваха постройката, но същевременно й придаваха особена аристократичност. Въпреки че бе разположена на големия булевард Монблан, където бяха и всички останали банки, Мезон Щерн се различаваше от тях, както се различава хубава вила сред полето от огромен египетски храм. Наистина барон Щерн имаше вкус и някаква художествена жилка.