Свобода Бъчварова - Сборник Земя за прицел (от 1 до 5 та част)

В кафенето се чу възмутеният глас на Бижев:

— Вие, господин Матов, клеветите българина!

— Аз не говоря за българина, а за българската буржоазия, която управлява страната! А кой е погледнал в душата на българина? Кажете ми, какво се таи в нея? Той дори на собствената си жена не казва какво мисли!… Но ще дойде денят, когато омразата ще избухне. И тогава ще видите вие, синковци, българина!… Не само ще се изненадате, но и на очите си няма да вярвате. Защото тая натрупана злоба ще се разрази в апокалиптични картини…

В същото време в кафенето влязоха трима души. Единият беше висок с малки мустачки, изискано облечен и с мека шапка. Останалите двама бяха от този тип хора, които се запомнят. И двамата млади. Единият бе тънък, строен, прекалено слаб, с дълги коси и небръсната рядка брада, с трескав поглед в блестящи очи. Лицето му приличаше на икона. Пълна противоположност бе другарят му. Нисък, набит, с малко криви крака, едро, червендалесто лице и рижави, късо подстригани „а ла Бисмарк“ коси. Селския си кожен калпак държеше в ръка. Облечен бе в цивилен костюм, но от тъмнокафяв шаяк и без вратовръзка. Всички в кафенето се извърнаха и млъкнаха. Бижев скочи да ги посрещне. Изглежда ги водеше високият, строен и изискан мъж. Останалите двама млади имаха типичния израз на българи, попаднали за първи път в чужбина. Всички се отправиха към масата на матов и седнаха при него. Полека-лека монотонният шум от разговорите в кафенето се възвърна.

— Тия кои са? — попита Скарлатов.

— Полковник Стоев от Министерство на войната. Прочут аферист, картоиграч и женкар. Не за добро е дошъл в Швейцария… Другите двама са македонски терористи [89].

— А защо отидоха при Матов?

Брезов не отговори веднага и пряко на въпроса.

— Впрочем — каза той, — с Матов сме в обтегнати отношения.

— Но на бала не бяхте!…

— Ти не си идвал тази седмица в кафенето.

— Случи ли се нещо?

— Бижев направи събрание в „Ландолт“ за събиране на помощи за македонското революционно движение. Фарс, който той ще представи в кореспонденциите си като многолюдно, патриотично събрание!… Бяха и двамата терористи със Стоев.

— Събраха ли нещо?

— От българин пари?! — удиви се Брезов на наивността на Борис.

Скарлатов погледна към масата на Матов. Четиримата разговаряха с наведени глави като заговорници.

— Единият нещастник, тоя, по-високият, изглежда е туберкулозен. Абсолютен маниак, но от възвишените!… За пет минути изтърси толкова глупости, колкото си нямаш представа!…

— Какви?

— Стария върховистки лозунг: Пари, оръжие, терор!… И очерта такава бъдеща картина на Македония, каквато може да се сравни само с Дантевия „Ад“.

— Никой ли от нашите не стана?

— Станах аз.

— И какво каза?

— Повторих тезата на нашата Партия… Че освобождението е дело на целия народ и може да се проведе само от революционна организация, дисциплинирани членове и революционни комитети!… Че решението на македонския въпрос е само в бъдещата Балканска федерация!

— Публично ли се скара с Матов?

— Не. След събранието разменихме няколко думи… неприятно ми е да говоря.

— Какви думи? — настояваше Борис.

— В неговия стил… че не е важно откъде ще тръгнеш за истината, важното е да я стигнеш… аз — обратното, и така…

Двамата помълчаха, а после Борис каза:

— Тия наши махленски кавги… Тая наша провинциалност ме отчайва…

— Но, Борисе, помисли, нима може в днешно време да се дава предимство на националните революции, а не на социалните, на общочовешките?! Нима тия наши дългокоси терористи могат да повлияят върху хода на историята без Маркс и Енгелс?! И Матов — в такава компания! Жалко!…

— Не забравяй, че Матов е свързан с македонското революционно движение!

— Нямам нищо против! Но защо има работа с тия типове?

— Може би в едно революционно движение такива типове не са малко и не могат да се пренебрегнат?

— Всеки компромис има далечни последствия!

Борис видя как Матов стана от своята маса, като остави тримата на нея, и тръгна към тях. Беше любезен и усмихнат.

— Здравейте! — поздрави той.

— Здравей! — отвърна Борис.

Брезов само кимна с глава.

— Имам една молба към вас двамата… Бихте ли дошли тази вечер в „Петте бора“?

— А по какъв повод? — попита Брезов.

— Ще хапнем, ще разговаряме, ще се веселим…

— Само това?

— И ще поговорим по една работа. Имам нужда от вашата помощ и вашите знания.

— Ако е свързано с тия, които седят на масата ти, няма да дойда.