Свобода Бъчварова - Сборник Земя за прицел (от 1 до 5 та част)

Когато Скарлатов пристигна в Женева, Брезов още го нямаше. Дойде едва втория семестър от Гренобъл, съвсем измършавял. Двамата се запознаха във факултета и веднага станаха приятели. Отначало Борис му помогна с малко пари и даже Брезов живя три месеца в неговата квартира. Беше открит, прям, амбициозен и унизително беден, но весел и жизнен. Родителите му бяха учители в България с мизерна заплата и отделяха за сина си почти всичко. Но то не беше достатъчно. С тия пари той не можеше да плати даже семестриалните такси. Опита се да намери работа като носач или изкопчия, докато накрая се запозна с ирландеца — съдържател на „Спорт-палас“, и стана спаринг-партньор [88]в залата. Ирландецът, който имаше набито око на професионалист, бе оценил огромните възможности на Брезов. Той стана нещо като член на неговото семейство и понеже ирландецът пиеше постоянно, понякога до безсъзнание, цялата работа в залата падна върху плещите на Брезов. Плащаха му добре. Имаше много англичани-спортсмени — и стари, и млади — и тая боксова зала им напомняше Отечеството. По мнението на специалистите Брезов имаше всички качества на шампион. При закрити състезания, каквито ирландецът устройваше за реклама на заведението с професионалисти, бе нокаутирал доста нашумели имена от Британския остров. Ударът му бе страхотен и състезанията приключваха бързо с нокаут. Но при нужда можеше да издържи и двайсет рунда. И въпреки че нямаше достатъчно време за Университета, Брезов се нареждаше измежду първите студенти. Компенсираше недостига на време с феноменалната си памет, желязна самодисциплина и простотата, с които подхождаше към изучаваните науки. Може би нямаше обширни знания, но в замяна на това извънредно точни и съществени. Следваше Юридическия факултет. Членуваше в Българската работническа социалдемократическа партия на тесняците. Беше социалист, така да се каже, по рождение, тъй като родителите му в България имаха славата на първосъздатели на новата, марксическа партия. Така от детинство Брезов бе проникнат от тия идеи и ако следваше, то не бе за да стане съдия в Отечеството или адвокат да печели пари, а да бъде достоен член на Партията!… Той пръв увлече Скарлатов с произведенията на Маркс, Енгелс, Плеханов, Кауцки и други теоретици на научния социализъм от онази епоха. Под негово ръководство Борис упорито се занимаваше предимно с политическа икономия и постепенно навлезе в тази област, където в университета нямаше съперници. Той никога нямаше да забрави възторга, който изпита, когато се запозна с „Капиталът“. До ден-днешен препрочиташе с увлечение главите за стоката и първоначалното натрупване, както някога четеше „Клетниците“ на Виктор Юго. Със страст се хвърли да изучава всичко, издадено от Маркс. Защото неговата честна и непокварена духом натура се изпълваше с особено вълнение, когато стигаше сам до някоя истина. В душата му тя се сливаше с радостната надежда, че най-сетне онова добро — задължително и абсолютно — ще настъпи за всички хора на земята. Социалистическите идеи за Скарлатов бяха едно пътешествие на ума във висините на теорията, което пораждаше романтичен подем на духа му. Докато за Брезов те бяха нещо реално, нещо, което трябваше да се осъществи сега, днес и преди всичко с лична дисциплина и безусловна преданост. Защото ако можеше да се говори в България за дисциплина изобщо в едно политическо сдружение, то тя бе въведена за пръв път от Благоев в Българската социалдемократическа партия и остана крайъгълен камък на нейната практика. Понякога Борис се учудваше на лекотата, с която Брезов възприемаше нарежданията на Партията. Приятелят му зарязваше всичко, когато му поставяха партийна задача от България. Той даваше последния си грош и гладуваше истински, ако Партията искаше от него пари. Скарлатов беше също безкористен и готов да даде всичко, което му потърси Брезов, но намираше неговото отношение за безкритично. На тази почва между тях избухваха спорове.

Сега двамата приятели напуснаха залата. Вървяха бързо по малката пътечка върху пясъчния бряг и разговаряха.

— Борисе, повече така не мога — рече Брезов. — Остават ми още две години, но ще трябва да скъсам с бокса.

— Случило ли се е нещо?

— Не. Предсказват ми дори голямо бъдеще в бокса. Но това значи битки. Серии от удари по главата, докато оглупея напълно. Проклинам деня, в който се свързах с ирландеца!

— А как смяташ да живееш?

— Спестих малко пари, но не са достатъчни. Разчитам на теб. Би ли ми намерил студенти за частни уроци?