Свобода Бъчварова - Сборник Земя за прицел (от 1 до 5 та част)

— Не ви разбирам добре…

— Новата банка в България с нищо няма да бъде свързана с вашата! Тя остава напълно самостоятелна. Вашата е също самостоятелна и направо ще бъде свързана с управата на Пари Ба. В работата ви няма да се намесват нито Дет Пюблик, нито респективно Бускѐ. Желателно е колкото се може по-малко да се афишира тази наша директна връзка. Сега разбрахте ли?

— Остава ли моята Банка при същите условия?

— И нещо повече! Ние решихме да подсилим авоарите на Банката Ви на първо време с десет милиона.

— Франка или лева?

— Франка, и то в злато! По техническите подробности ще изпратя специален човек. Освен това в новия заем и в доставките ще участва и Вашата банка. Смятаме част от военните поръчки да минат чрез Вашето посредничество.

— А ще мога ли да разполагам с тия десет милиона?

— Не съвсем, господин Скарлатов.

— Как да разбирам?

— Оставяме ги като резерв. Светът е колело и то се върти. Не знаем утре в каква ситуация ще се озовем. Част от тия пари, разбира се, ще останат за работата Ви, но малка част. С по-голямата ще се разпореждаме ние чрез Вашето посредничество.

— Разбрах. Нещо като таен фонд.

— Вашият Княз, доколкото ми е известно, харчи много и обича златото.

Старият банкер погледна усмихнатото лице на Тюретини.

— Трябва да се внимава — каза банкерът. — Никога да не се задоволява напълно, защото апетитът му расте.

— Ето това оставяме на Вас, господин Скарлатов! А сега искам да чуя Вашето мнение!

Старият банкер помисли за последен път и реши. Условията бяха много по-добри, отколкото бе очаквал. Той запазваше всичко.

— По принцип съм съгласен.

— Отлично, господин Скарлатов! Още като Ви видях, знаех, че ще се разберем като мъже. Сега мога да Ви кажа, че с удоволствие четох Вашите писма и доклади. Научих твърде много от тях. Те ми помогнаха да уточня някои идеи за себе си. И тия идеи съм решил да ги провеждам. Ще мога ли и за в бъдеще да разчитам на Вашите съвети?

Банкерът кимна с глава.

— Трудно ли ще Ви бъде да изпращате по един доклад месечно с пълен финансов и политически обзор?

— Ще се постарая.

— Естествено доклада ще изпращате по мой специален куриер, когото ще познаваме само аз и Вие!

— Съгласен.

Настъпи пауза. После Тюретини каза:

— Господин Скарлатов. Бих Ви помолил да спрете кампанията в печата срещу заема и Бускѐ.

В първия момент Скарлатов искаше да отрече своето участие, но като срещна проницателните очи на Тюретини, реши, че не си струва, и каза истината:

— Бъдете спокоен! От утре ще се разпоредя. Но сами разбирате, че не мога да повлияя на немците и австрийците.

— На откровеността с откровеност. Сега ще Ви издам една тайна… Ние се разбрахме с немската група и с Круп.

— Така и предполагах.

— Вие сте много умен човек, господин Скарлатов. А сега един последен въпрос. Можете и да не отговаряте.

Скарлатов разбра, че това е може би най-важният въпрос тази вечер, и събра всичките си сили.

— Предложиха ли Ви немските финансови кръгове да премине Вашата Банка при тях?

— Да, предложиха ми.

— Какъв беше Вашият отговор?

— Нито да, нито не. Аз трябваше да оставя някаква вратичка зад себе си.

— А ако тази вечер разговорът ни завършеше със скъсване, какво щяхте да предприемете?

— Вероятно щях да ликвидирам Банката. Но сега съм доволен от постигнатото споразумение.

Тюретини стана. Скарлатов също.

— Мога ли да Ви стисна десницата, господин Скарлатов. Вие ми действате ободрително!

Двамата си стиснаха ръцете. Сякаш случайно, на вратата се показа лакеят.

— Шампанско — каза кратко Тюретини.

След миг шампанското бе донесено в сребърна кофичка. Те изпиха наздравицата за успешно сключената сделка. Когато пак седнаха във фотьойлите, Тюретини каза:

— Апропо̀, Вашата фамилия звучи като италианска…

— Патронът на нашата фирма е бил венецианец. Избягал при обсадата на Константинопол и в България основал нашата фирма.

— Почти еднакви съдби… И моите прадеди са италиански банкери, по-точно от Ломбардските. Странно, господин Скарлатов, нали? Може би прадедите ни някога да са се срещали, както Вие и аз?…

— Може би…

Скарлати, Искарлатооглу, Скарлатски, Скарлатовски, Искарлат бей… спомни си старият банкер транскрипциите на фамилията, променяна от обстоятелствата. Как ли ще звучи нашата фамилия след сто години?… Той се усмихна.

— Господин Тюретини, Вие предполагам ще продължите пътя си?

— Да, господин Скарлатов. Следващата спирка е Константинопол, а по-следващата не знам… Може би ще стигна до Багдад… Конфликтът с Багдадската железница се изостри неимоверно.