Свобода Бъчварова - Сборник Земя за прицел (от 1 до 5 та част)

— Има риск.

— Разумен риск съпътства всяко дело в бизнеса.

— Няма да ви останат свободни средства.

— Това е вторият въпрос, който искам да засегна. Мене ще ми трябват известни капитали в Англия и преди всичко налични суми във вашата банка, след като се върна в България. След една година да речем…

— Как смятате да ги спечелите, като ще вложите в проекта всички запаси?

— Като продаваме земята.

Скарлатов не можа да скрие изумлението си. Обърна се към стария Неделев.

— Това истина ли е?

— Истина е.

— Вие сте били съвсем прав, като сте го предупредили за бъдещето на едрата поземлена собственост. Надявам се, че все още имаме време и не е станало късно.

— Цените много паднаха… — каза старият банкер. — И с тенденция са още да падат.

— Земята винаги ще има своята цена и тя ще расте! — възрази старият Неделев.

— Дай боже!… — каза Скарлатов.

— Ние се разбрахме с баща ми, че той лично ще продава. Има опит и набита ръка. Вярвам, че няма нищо да загуби.

— Е, сине, ще имаш още нужда от мене! И аз знам някои мурафети [78]…

— Използвам случая да ви благодаря за съветите, които сте дали на баща ми — обърна се младият Неделев към Скарлатов. — Вие наистина се грижите за клиентите си!…

— Старая се.

— Какви са възможностите да прехвърлите камбио [79]в лири стерлинги на мое име в Лондон?

— Има такива.

— А как ще ги прехвърлите? Не е ли опасно? Старият банкер се усмихна.

— Ако гледах опасностите, досега нямаше да спечеля нито лев в тоя живот.

— И един последен въпрос. Откъде ще получа лирите?

— На въпроса с въпрос. За какво Ви е този капитал? Той не е малък.

— За да купя акции.

— Имате ли опит в борсата?

— Имам добри съветници.

— Знаете, че в борсата е като в залагането на коне.

— Знам, но искам да опитам.

— Купувайте сигурни акции.

— Господине, не разбрах как ще получа парите?

— Може би сте чули за банкерската къща Баринг енд Корпорейшън.

Младият човек стреснато погледна Скарлатов.

— Кой не е чул?

— Е, добре… Лорд Левълсток ми е личен приятел.

— Повече въпроси, господине, нямам към Вас.

— Напротив. Утре сутринта на двамата ни предстои много работа и тя ще се състои от въпроси и отговори. Впрочем аз имам на разположение пакет от сигурни акции. Може би ще се разберем и за тях. Не мислете, че добрите случаи са само по борсите.

— С нетърпение очаквам да съмне, господине.

— Е, стига вече! — каза старият Неделев. — Време е и да хапнем…

В одаята влязоха с димящи тепсии в ръце девойчето и жената на Неделев. Разговорът спря.

Късно през нощта старият банкер се връщаше по безлюдните улици. Луната бе изгряла. Сега София му приличаше на стар ориенталски град — такива каквито ги помнеше. Това впечатление се засилваше от джамията при банята. Застана и погледна минарето. То се открояваше на тъмното небе като сребриста стрела. Старият банкер бе пийнал доста, но не за това бе весел. Успешните сделки винаги го ободряваха, вливаха сили в старото му тяло, вяра в бъдещето и успеха. Тази вечер той бе спечелил. „Кастор и Полукс“ щяха да живеят! Щяха да живеят и след него! Те бяха негови деца. Той весело ритна едно камъче, което изтрака по калдъръма. Близо до банката го посрещна Баязид. Старият банкер клекна и погали кучето. Не свикнало на ласки, то взе да подскача от радост. Искаше да лизне банкера по лицето. Той се изправи.

Е, добре, Баязид, ние победихме!…

Баязид заприпка пред банкера наистина като победител — с извита нагоре опашка. А когато излезе на улица „Търговска“, Скарлатов с радост видя Банката — красива и бяла, сякаш жива, залята от електрическата светлина.

Старият банкер седеше в дъното на купето. Наоколо бе мрак. Само тропотът на конете и подвикванията на Никола от време на време нарушаваха тишината. Всичко се разви неочаквано бързо. Сутринта той получи секретна телеграма от Пари Ба, последвана от втора. Скарлатов потвърди телеграфически съобщението. Той трябваше да чака на една малка гара след София влака от Париж около полунощ. Там щеше да се срещне с човек от Пари Ба. Банкерът провери разписанието. В тия часове на нощта не минаваше никакъв международен влак. А на указаната гаричка Ориент-експрес изобщо не спираше. Но тази спирка имаше двойна линия и тук можеше да се отбие композицията. Сега, след като бе предизвикал вече Пари Ба, той преценяваше дали е постъпил правилно. Та кой бе той да се опълчи срещу най-голямата финансова империя в света?… Но какъвто и да бъде резултатът, той изпитваше гордост от развоя на събитията. Даже да го смажат, ще го направят лично, а не чрез чиновника Бускѐ. Той не се съмняваше, че тази нощ ще получи окончателен отговор. Поне на сутринта вече ще знае каква му е съдбата. Не изпитваше страх. Бе готов да приеме и отрицателно решение. Тогава щеше да ликвидира с банката. Щяха да му останат много средства под форма на акции, ценни книжа, недвижими имоти, валута. Щеше да се оттегли на село и да дочака както трябва смъртта. Скарлатов винаги бе мислил, че преди смъртта ще има дълго време да разсъждава и да разговаря с нея за условията… Избра за пътуване купето, а не влака, тъй като трябваше да чака на малката гара много часове, а после и да се връща. Не беше далеч от София. Сега тропотът на конете се забави. Изкачваха някаква височина. Красива е България, си помисли банкерът, но тия планини, хендеци и поточета оскъпяват всичко. Един километър железница или шосе струва колкото десет километра в Холандия или Белгия например. И тук нямаме късмет!… Въпреки че беше вече лято, нощта не бе топла. Той си бе наметнал дебелата пелерина от камилска вълна, купена преди много години в Англия — солидна, вечна дреха. Банкерът подаде глава през малкото прозорче отстрани. Виждаше се черната ивица на гората. Погледна напред и проследи шосето чак до завоя, което се стелеше като бяла лента. После пак седна назад и се уви с пелерината.