Свобода Бъчварова - Сборник Земя за прицел (от 1 до 5 та част)
Здесь есть возможность читать онлайн «Свобода Бъчварова - Сборник Земя за прицел (от 1 до 5 та част)» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Историческая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.
- Название:Сборник Земя за прицел (от 1 до 5 та част)
- Автор:
- Жанр:
- Год:неизвестен
- ISBN:нет данных
- Рейтинг книги:4 / 5. Голосов: 1
-
Избранное:Добавить в избранное
- Отзывы:
-
Ваша оценка:
- 80
- 1
- 2
- 3
- 4
- 5
Сборник Земя за прицел (от 1 до 5 та част): краткое содержание, описание и аннотация
Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Сборник Земя за прицел (от 1 до 5 та част)»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.
1. Земя за прицел
2. Наследникът
3. Изборът
4. Гонитбата
5. Жребият
съставил: - stg™
Сборник Земя за прицел (от 1 до 5 та част) — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком
Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Сборник Земя за прицел (от 1 до 5 та част)», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.
Интервал:
Закладка:
— Върви, Баязид, в къщи… — каза банкерът и леко го побутна с бастуна си. Баязид се направи отначало, че не разбира, и леко изскимтя. Но когато банкерът втори път почти го отмести с бастуна, кученцето сви опашка и заситни към банката.
Скарлатов тръгна по улица „Търговска“. Лампите пред някои магазинчета бяха запалени и въпреки настъпването на нощта, тълпа от хора все още купуваше. Той вървеше по средата на улицата с гордо вдигната глава и минувачите се отдръпваха да му сторят път. Повечето го познаваха и сваляха шапки. Банкерът не отговори на нито един поздрав. Така отмина банята и тръгна към Вайсовата воденица. Знаеше, че някъде наблизо живее Неделев, но не попита никого. Когато видя дебелия каменен дувар и къщата на два ката, разбра, че именно тя е на Неделев — не можеше да бъде на друг човек. Тази къща бе стара, направена по селски маниер, но много здраво. Каменните зидове бяха високи, както се правеха по време на турското робство, за да защищават обитателите от разбойници и куршуми. Портата бе огромна и висока, та да минават каруци, натоварени със сено. Потъмнялото дърво бе обковано за здравина с желязо. Самата порта бе затворена. Банкерът побутна малката вратичка отстрани. Тя се отвори и той влезе в двора. Едно голямо овчарско куче се втурна към него. Той спокойно го изчака, като стисна здраво бастуна в ръка. Кучето спря на няколко метра от него и започна да ръмжи. То усети силния противник. В своя живот Скарлатов се бе срещал с доста кучета, които бродеха из турската империя, и знаеше да се справя. Той разгледа двора. Беше обширен, целият в калдъръм. Къщата се издигаше на два етажа. Долният бе целият от камък с малки като бойници прозорчета, зарешетени от желязо. Горният бе облицован с дърво. Голям балкон заемаше цялата фасада. Там се виждаше жълтеникава светлина. Къщата не бе още електрифицирана. Един женски глас извика кучето. То подви опашка и се скри в тъмнината. Банкерът тръгна към дървеното стълбище, което водеше към втория етаж. Тънко момиче с газена лампа в ръка го причака. След като го видя, то бързо изтича нагоре по стълбите. Банкерът заизкачва дървените стъпала. Те скърцаха под него. Горе запалиха нова газена лампа. Когато стъпи на балкона, от отсрещната врата излезе млад мъж. Бе среден на ръст и доколкото можа да го разгледа, елегантно облечен в строго черни дрехи, със смокинг и пеперудка на ризата. Смокингът — английско нововъведение — едва сега си пробиваше път като официален костюм, но по никой начин не можеше да замести фрака и редингота.
— Добре дошли, господин Скарлатов — каза младият мъж.
Имаше тънък глас. Той странно провлачаше думите и особено изговаряше буквата „р“. Този акцент напомни на Скарлатов английския език и Лондон, където бе прекарал в младостта си година и половина. Бе раздразнен от тъмнината и каза:
— А защо не прокарате електричество в тая огромна къща?
— Не си струва труда — отвърна младият мъж. — Тази къща, както и всичко тук, трябва да бъде сринато.
Скарлатов се усмихна.
— Свиреп сте.
Същото момиче, което го посрещна, излезе и застана до младия мъж. Беше на около петнайсет години, с чиста народна носия и зачервени бузи на селско девойче.
— Заповядайте, господин Скарлатов…
Младият мъж му направи място, за да мине пред него, но момичето застана пред Скарлатов и попита:
— Че си сва̀лите ли папу̀ците?
— Не й обръщайте внимание — каза младият мъж. — Иди си гледай работата! — Заповяда и той, но не строго.
Момичето влезе в стаята.
— И аз не можах да свикна, господин Скарлатов. Ама че дивотия — да си събуваш обувките всеки път!…
Скарлатов добре познаваше тоя ориенталски обичай да се влиза в къщи по чорапи, но никога не се съобразяваше с него. Забеляза, че и младият човек е с обувки. Те минаха по един коридор. Някъде се долавяше тракането на кухненски съдове. Миризмата на яхния съвсем не раздразни банкера. Той беше голям любител на хубавата източна кухня, а тук изглежда готвеха добре. Младият мъж го въведе в голяма стая-салон. Едната й стена към балкона бе цялата в прозорци с дървени решетки. Тежки завеси, окачени на халки и вмъкнати в дебели, медени пръчки, се спускаха чак до пода — жълтеникав и много чист. Отстрани стаята бе заобиколена с миндери и възглавници. На стените бяха нарисувани най-причудливи пейзажи — градове и планини, но преобладаваха моретата, корабите и лодките. Странно, помисли си банкерът. Българинът въобще няма отношение към морето, да не кажа, че изпитва страх от водата изобщо… а откъде тази мания да има по стените морета и кораби?! Ако българинът живее близо до хубава, плавателна река, да речем Дунава, той ще се изтегли колкото се може по-навътре от водата и ще построи града така, сякаш случайно реката е протекла, след като градът е бил построен. Да не говорим за морето!… Българските квартали в морските градове са най-далеч, на възможно най-голямо разстояние от брега, докато гръцките и турски къщи са свързани с морето, с пристанището, с риболова… От българин моряк не става, защото мистично е свързан със земята. Това е най-голямата реалност за него. Но там е и силата му! И от морето банкерът прехвърли мислите си върху селянина. Ето срещу него там, седнал по турски с кръстосани крака, обути в шарени вълнени чорапи, седеше старият селянин Неделев и падналите му клепачи внушаваха впечатлението, че спи. Но Неделев стана и посрещна на крака банкера. Беше тежък, набит, нисък, което особено личеше в сравнение с високия, строен Скарлатов. В средата на стаята имаше голяма кръгла маса с плетени, виенски столове около нея. Над масата се спускаше газена лампа с абажур. Беше силна и добре осветяваше. Чак когато седнаха на столовете, банкерът можа да разгледа лицето на младия мъж. Беше копие на баща си и по наследство имаше същите спуснати клепачи. И той изглеждаше като че спи, макар в началото банкерът да си състави впечатлението за жив, пъргав човек. Разликата беше, че старият имаше огромни бели мустаци, а лицето на младия бе гладко избръснато. С пъшкане старият Неделев седна на стола. Явно му беше неудобно. Той цял живот бе свикнал да сяда по турски на възглавница. След посрещането настъпи тишина. Банкерът заразглежда отново одаята. Таванът представляваше типична дърворезба със слънце в средата. Подът бе застлан с тъкан вълнен килим, разкрасен от весели орнаменти в червено и черно. Цялата стая не бе селска, но не бе и модерна. Този стил, който се срещаше от средата на миналия век по богатите къщи, банкерът бе нарекъл турско „рококо“ [76]. В света имаше някакъв постоянен обмен на идеи, мисли и стилове между Изтока и Запада, колкото и това да бе трудно. Така, макар и бавно, славният бляскав стил „рококо“ бе проникнал в Ориента под формата на тавани с дърворезба, рисувани стени, орнаментирани долапи и тежки завеси. Беше нещо примитивно, но не и смешно, защото там, където се намесват мисъл и чувство за красота, те винаги респектират. Същото девойче, което посрещна банкера, сега с голяма табла в ръка сервира на масата шише ракия и чашки. Явно беше прислужница. Старият Неделев наля лично на госта от ракията. След малко влезе жена му — дебела, ниска, облечена в селски дрехи. Банкерът стана. Тя скромно протегна ръка.
Читать дальшеИнтервал:
Закладка:
Похожие книги на «Сборник Земя за прицел (от 1 до 5 та част)»
Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Сборник Земя за прицел (от 1 до 5 та част)» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.
Обсуждение, отзывы о книге «Сборник Земя за прицел (от 1 до 5 та част)» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.