Свобода Бъчварова - Сборник Земя за прицел (от 1 до 5 та част)

— Ще ми простите, но имам работа — каза тя, след като го поздрави и бързо излезе.

Всичко това не учуди Скарлатов. В българския дом все още жените и мъжете бяха разделени. Жените никога не се намесваха в разговорите. Тази традиция изглежда строго се спазваше и в дома на Неделев.

— Е, наздраве — каза Неделев.

Тримата се чукнаха. Скарлатов отдавна не бе пил ракия. Хареса му. Беше отлежала сливова.

— На какво дължа честта да бъда поканен за вечеря? — рече Скарлатов.

— Не питай мене, а него. Такива били вече обичаите — отвърна старият Неделев.

— Господин Скарлатов знае, че деловите отношения се уреждат най-добре на вечеря — каза младият човек.

— В България това не е прието — възрази Скарлатов.

Младият мъж млъкна. Изглежда се засегна. Неделев разбра и заговори:

— Уважаеми господин Скарлатов, аз така си представям живота. Ето теглиш една каруца по нанагорнището. Теглиш я и искаш да изкачиш баира. Знаеш, че там ще си починеш, ще се наядеш, ще се наспиш и вече няма да теглиш проклетата каруца. Но минават годините. А не си изминал даже и половината път. Все повече и повече капваш… Накрая, като нямаш вече сили, сядаш сред прахта на пътя и казваш: „Ексик олсун и кола, и живот! Никога няма да стигна билото!“ И тогава Господ ти казва: „Е, добре, човече, спри дотука! Толкова са ти били силите! Но ти имаш син. Нека той сега се впрегне и изтегли каруцата!“ Така и аз вече си отивам. И нека син ми Стефан продължи моя път!…

— Да… — неопределено каза Скарлатов и се обърна към младия човек. — Доколкото знам, вие учите в Англия?…

— Да, господин Скарлатов. Но моята отпуска изтече и аз се връщам.

— Какво следвате?

— Завърших търговски колеж в Лондон. Сега от една година работя в една кантора в сити. Имам още много да уча…

В България няма традиция да учат в Англия.

— А аз уважавам ингилизите — каза старият Неделев. — Ингилизинът е нофузлѝя, тежък човек, голям човек. Виждал съм ги…

— ̀Обяснението на баща ми ви е достатъчно, предполагам… — каза младият мъж. — Но не съм никак разочарован и недоволен от Англия.

— Къде смятате да работите в бъдеще?

— След година се връщам окончателно в България. Ще работя в бизнеса.

— По-точно?

— Интересува ме индустрията.

— А банковото дело?

— Не, господин Скарлатов. Докато стажувах, имах време да преценя силите си. Не ме бива никак в банковото дело.

— Нима няма да продължите пътя на баща си — на едър поземлен собственик?

— Благодаря, господин Скарлатов. Нагледах се в Англия на разорени фермери и благороднически имения. Смятам, че бъдещето не е на поземлената собственост.

— В България все още няма добри условия за развитие на индустрията. Това е трудна, много трудна работа. Ще ви стигнат ли сили да не се разочаровате?

Старият Неделев неочаквано се намеси:

— Аз смятам, че който бяга от земята, той си копае гроба. Но вече съм стар, седнах в прахта до каруцата и не мога нататък да я тегля. Откато се върна, повярвайте ми, господин Скарлатов, животът ми стана ад.

— Това е истина — каза младият човек. — Аз се върнах, за да уточня бъдещите си отношения с баща си. Ако той смята да продължавам линията, водена досега, аз ще скъсам всякакви делови връзки с него.

Старият банкер се усмихна. Всичко това му напомни на нещо… deja vu [77]. Изглежда тук, в тая стара къща, се бяха разгорели тежки спорове. О, как би искал и той да имаше със сина си подобни спорове!… Какво не би дал за това!… Младият човек решително му харесваше. Хареса му и коректният тон, с който говореше — малко равно, с акцент, никога не повишаваше глас, като запазваше уважение към стария си баща. Явно между двамата царяха приятелски отношения и обич. Скарлатов в някакъв внезапен порив попита:

— Вие единствен син ли сте?

— Единственото дете! — поясни старият Неделев.

Странно, помисли банкерът. Такъв истински селянин и само с едно чедо!

— Това ли е съветникът Ви?

— Аз му разправих всичко — каза старият Неделев.

— Предаде доста добре съвещанието — каза младият мъж. — И аз изтръпнах от неразумните действия на баща ми.

— Все пак не забравяйте, че досега баща Ви е печелил със земята.

— Но вече няма да печели, а ще губи.

— И това е вярно.

— Господин Скарлатов, накратко. По принцип сме съгласни да вложим всичките налични пари в проектираните електроцентрали. Ще ми позволите само да се запозная с документацията. Аз направих, от своя страна, някои проучвания. Вие сте били напълно прав.