Свобода Бъчварова - Сборник Земя за прицел (от 1 до 5 та част)

На вратата се показа лакей с червена ливрея, по бели чорапи и златни нашивки.

— Какво ще обичате, господин Скарлатов?

— Кафе.

— Сякаш отгатнахте моето желание… Кафе и коняк — добави тюретини, без да се обръща към лакея. Последният излезе. — С какво дойдохте, господин Скарлатов?

— С коне и купе.

— Най-хубаво е човек да пътува с коне. Така може да разгледа всичко. Влакът е наистина бързо превозно средство, но ти отнема възможността да гледаш спокойно, да запомниш местата и хората… аз винаги съм прекосявал България нощем. Само на разсъмване веднъж видях планини… Отвсякъде! България вероятно прилича на Швейцария?…

— Имаме и равнини, и море.

Скоро лакеят донесе кафето и коняка. Тюретини наля коняк в кристалните чаши, след като предварително ги огледа на светлината. Двамата се чукнаха.

— Пожелавам ви, господин Скарлатов, много, много здраве, дълъг живот и успехи!

— На мене не оставихте нищо да прибавя. На вас също пожелавам големи успехи в работата и личния живот!

Настъпи пауза. После лицето на Тюретини стана сериозно и напрегнато. Той заговори:

— Господин Скарлатов, запознах се подробно с конфликта между чиновника Бускѐ и банкера Скарлатов. С Бускѐ не бих искал да се занимаваме. Той е от друга порода, не особено чиста… англичаните не биха търпели нерасово животно, но ние търпим! И знаете ли защо? Защото хапе, лае и пази Банката, пази нашите интереси и тия на нашите вложители. А това е по-важно, отколкото хората да се възхищават от него, нали така, господин Скарлатов?

Банкерът нищо не отговори.

— Той досега добре се справи с работата. Нашите притежатели на титри по миналите заеми получават редовно дивиденти и свръхдивиденти. Те са доволни. Доволни сме и ние. Именно затова предприехме следващата стъпка — нов заем с конверсия [80]на всички стари заеми. Сега отвсякъде ще потекат пари. Хората са сигурни в изплащането и печалбата.

— Но конверсията е свързана с друг план — въвеждането на Дет Пюблик, както е в Турция. Не можеш да храниш едно магаре с камъни и да чакаш да ти носи товара! Магарето просто ще умре.

Тюретини искрено се засмя.

— Продължете, господин Скарлатов.

— Напоследък в цял свят се забелязва тенденцията към негарантирани заеми, или по-скоро — към политически гарантирани заеми…

— Това е самата истина.

— А заемната политика на Пари Ба е свързана преди всичко с материални гаранции. Това унижава малките нации и държави. Те са склонни да лавират в противоречията между големите и да измъкват като безпризорни песове кокала оттам, откъдето падне. Светът се промени, господин Тюретини, и заемът вече не е банкова операция, а преди всичко политика!…

— Може би сте прав, господин Скарлатов… Вие навлизате в областта на стратегията, и то далечната… Не мислете, че и при нас всичко е наред. И при нас се водят спорове. И при нас още много не е решено.

— А какво е вашето лично мнение, господин Тюретини?

— Каквото е и вашето. Не бива да си затваряме очите! Аз също съм на мнение, че въвеждането на Дет Пюблик, тоест на пълен финансов контрол, е излишно, непопулярно и свързано с бъдещи усложнения.

— А какви са вашите възможности да не допуснете това?

— Мисля, че шансовете са на моя страна. Ние също дълбоко сме свързани с политиката на франция. Преди да отпътувам, имах среща с външния министър господин Делкасе. Той е склонен да се откажем от пълния контрол. Освен това аз поемам източния сектор.

— Това е добре.

— Още нищо не е сигурно. Приемете го само като най-реална възможност!

— А моята Банка?

— Ето затова ви извиках… Мислех как да разговарям, преди да се видим. Как ще реагирате… Вие сте наш дългогодишен партньор! И аз не исках да ви наскърбя. Сега, като ви срещнах и имам вече лично впечатление, стигнах до извода, че трябва да говоря направо! Вие сте от хората, които понасят истината.

След дълга пауза старият банкер с мъка проговори:

— Това окончателно решение ли е?

— За добро или за зло, но е решение на ръководството. Едва ли ще облекча болката ви, ако кажа, че не мина без борба.

Скарлатов погледна Тюретини. Да, този човек се бе борил да запази банката му.

— Благодаря ви, господин Тюретини.

— Ще ми позволите ли да продължа нататък?

Старият банкер кимна с глава.

— Е, добре. Напълно съм съгласен с вашите изводи за значението на малката банка в малка страна, свързана с голяма банка на голяма страна. И аз смятам, че вашата трябва да остане, нещо повече — да засили своята дейност!