Свобода Бъчварова - Сборник Земя за прицел (от 1 до 5 та част)

Когато пристигна на Гаричката, той не слезе от купето. Изпрати Никола да се осведоми за влака. Скоро кочияшът се върна. Чиновникът му бе казал, че влакът е напуснал София и всеки момент ще пристигне. Камбанките на спирката удариха трикратно по два удара. Банкерът наблюдаваше от купето и релсите, и малката едноетажна постройка на гарата. Чу се изсвирването на локомотив. От завоя се подадоха светлините на ацетиленовите фенери. Влакът влезе в гарата. Спирачките изскърцаха. Беше странен влак — с мощен локомотив, пощенски фургон и още три луксозни вагона. Скарлатов слезе от купето. Никола дремеше на капрата. Наближаваше полунощ. Чу се говор на хора. Единият от машинистите скочи от локомотива и заговори нещо с дежурния на гарата. Композицията потегли малко напред, спря и после се върна назад. Чиновникът бе отместил стрелката и сега влакът навлизаше в глухата линия. Банкерът изчака да спре и се запъти към първия луксозен вагон. Вратата се отвори. Млад човек застана на платформата. Беше елегантно облечен — по последна парижка мода.

— Най-после! — каза младият мъж, който слезе от вагона да го посрещне. — Добра вечер, господин Скарлатов. Радваме се да ви видим!… Хубава нощ, прекрасно време!…

— Добра вечер — каза Скарлатов.

— Заповядайте, господине. Господин директорът Тюретини ви очаква.

Банкерът бе предполагал всичко, но че един от господарите на тази финансова империя ще дойде на срещата, го изненада. От тримата директори той познаваше лично само най-стария, Торс. На времето бяха разговаряли около десетина минути в Париж. За втория — Нгуен — често четеше в официалните рубрики на европейските вестници. Но името на Тюретини не му говореше много. Беше най-младият от директорите. Чул бе за него, че е най-амбициозният, най-деловият и най-безкомпромисният от тримата. Името също го стресна. Вероятно е от италиански произход… За да го носи все още във Франция, значеше само едно, че е свързано с историята на Франция. Само в такъв случай чуждо име там можеше да има тежест. Вероятно е с потекло от ломбардските банкери, финансирали кралете на Франция в тъмните средни векове. Това бе и добре, и зле… Не може да не му направи впечатление и моето име, си мислеше банкерът. И нашата фирма има за основоположник италианец — Джовани Скарлати, от Венеция. Полумъртъв след падането на Константинопол, едва се добрал до българския Балкан… В първото планинско село го прибрали и спасили. Там приел православна вяра и името Борис, подходящо за покръстен човек. Оженил се за богата селска мома и започнал търговия… Вероятно е бил заклан по безкрайните пътища на размирната империя… А вагонът бе наистина луксозен. Целият тапициран във виненочервено кадифе, залято от ярката светлина на кристалните глобуси. Дебела пътека от персийски килим постилаше пода. Един лакей пое пелерината на Скарлатов. Младият елегантен мъж отвори широко вратата. Банкерът влезе в салона. Бе голям, обширен, осветен с мека светлина. Красеше го изящна старинна мебел. Друг огромен персийски килим покриваше целия под. Пред бюрото стоеше самият тюретини. Скарлатов видя пред себе си мъж на средна възраст, висок, строен и изящен, с приятно, издължено лице и живи, черни очи. Косите му бяха запазили напълно черния цвят. Докато италианецът прекоси кабинета, Скарлатов забеляза непринудената му гъвкава походка. Да, този човек бе уверен в себе си, богат и свикнал с лукса. И защо не? Щом Пари Ба му осигуряваше всичко!… На Скарлатов направиха впечатление и старинните скъпоценни пръстени на добре гледаните му ръце, красивата и дебела златна верижка на часовника и диамантената игла на вратовръзката. В целия облик на мъжа имаше нещо младежко и закачливо.

— Радвам се, че най-после срещнах един от най-известните банкери на Изтока!

— За пръв път ли пътувате на Изток?

— О, не, господин Скарлатов. Често съм пътувал, но нищо не съм успял да разгледам и всъщност нямам лични впечатления… Това е проклятието на нашата професия!… Но вие сте живели и работили дълги години на Изток…

Той е добре осведомен, си помисли Скарлатов. Запознал се е с досието ми.

Тюретини дружелюбно хвана за лакътя стария банкер и го погледна право в очите. Беше висок колкото него.

— Ето какъв сте бил, господин Скарлатов…

Дали това значеше добро, или лошо, старият банкер не можеше да определи. Тюретини го заведе до единия фотьойл при малката масичка, почака да седне Скарлатов, после се разположи на другия. Старият банкер веднага прецени, че има работа с потомствен аристократ, чиито маниери са придобити още от майчината утроба. Цялото лице на Тюретини излъчваше интелигентност и енергия. Сякаш не бе пътувал през нощта. Изглеждаше напълно свеж. От тия живи, черни очи бликаше ум като фарове в мрака и смущаваха банкера.