Свобода Бъчварова - Сборник Земя за прицел (от 1 до 5 та част)

Пристигна екстрено запитване от ръководството на Банк дьо Пари е де Пей Ба директно до него, а не чрез Бускѐ, да си даде мнението за конфликта. Това бе първият пробив. Те вече не се доверяваха само на своя пес. Банкерът написа любезен и подробен отговор. Умело и без обиди изтъкна грешките, допуснати от Бускѐ, неговото фанфаронство, разпуснатия му живот, но най-вече неумението да организира и запазва банковата тайна. Спря само до анализа на фактите. Не даде никакви съвети за излизане от кризата. Последваха нови, тревожни телеграми и писма по куриери. Старият банкер бързо и акуратно отговаряше. Постепенно той създаде впечатление пред ръководството на Пари Ба като за почтен, мъдър, аналитичен и спокоен партньор, на който можеш винаги да се довериш. С такт той вмъкваше единични пасажи, в които скромно изтъкваше, че е верен на първата си любов — Пари Ба, въпреки пренебрежението на ръководството й. Макар и незаслужено обиден, превъзмогва личните си чувства, като е готов да помага в труден момент. Спомена, че ако те се бяха съветвали с него, не би се стигнало дотук. Внушаваше дипломатично колко е неподходяща пряката намеса във финансите на една държава чрез чисто френска банка. Тук той изтъкваше значението на малката частна, национална банка като трансмисия между гиганта Пари Ба и политическия живот на дадената страна. Именно тя се явяваше като чудесно прикритие за скрити цели и намерения, за политически влияния и нелегитимни финансови операции. Писмата на Пари Ба ставаха все по-доверителни и любезни, а неговите доклади все по-директни и независими.

Но освен тия благоприятни факти, той не можеше да не отчете няколко тревожни обстоятелства. Скарлатов никога не се доверяваше на един или два източника за информация. Обърна се за сведения към колеги от неговия ранг. Малките банкери също имаха свой морал, когато трябваше да се защищават от едрите банкови концерни. Те си помагаха в трудни минути и силата им бе преди всичко в обмена на информация. Един негов стар приятел — банкерът барон Щерн от Швейцария, му изпрати доста интересно писмо. Съобщаваше му, че немската и френската група може би ще се споразумеят по някакъв начин. Още по-тревожно бе, че, според Щерн, немците биха били доволни, ако вземат макар и малко участие в заема, и по-специално, ако фирмата Круп вземе дял от военните доставки. Това значеше, че немската група се е примирила със загубата. По това трябваше да се помисли. Нали Паул Кауфман бе преди всичко представител на Круп?! Сега Скарлатов не можеше да вярва нито на Пари Ба, нито на Кауфман и немците. Настъпи решителният момент. Банкерът повече не можеше да изчаква. Написа писмото, което отдавна бе замислил, лично до тримата директори на Пари Ба. В него с голяма тревога съобщаваше, че „току-що“ е научил от сигурен източник за плана на Пари Ба да създаде чисто френска банка в страната. Искаше в най-близко време точен отговор какво смятат да правят с него и неговата Банка. Решително заяви, че в зависимост от техния отговор той ще определи за в бъдеще своето, и респективно на Банката, поведение спрямо Пари Ба. И сега, като изостри съзнателно отношенията си с французите, отново остана да чака, защото бе техен ред. Те неминуемо трябваше да отговорят и да реагират. Затова когато Никола влезе сутринта в трапезарията, той не се учуди на неговото съобщение:

— В кабинета Ви чака господин Бускѐ.

Старият банкер не можа да скрие радостта си, че е предугадил точно ходовете на тримата директори и те, от своя страна, бяха заповядали на песа Бускѐ да дойде лично в Банката му. Все пак ще го накарам да почака малко, помисли банкерът и си сипа още една пълна чаша кафе, което започна да пие преднамерено бавно с някаква злорада наслада. Трябваше да сплаши Бускѐ, да го накара да излезе от релсите, да драматизира така картината, сякаш кризата е готова всеки момент да избухне и тогава Бускѐ да алармира Пари Ба. Не че старият банкер нямаше още няколко запасни хода. С тях неминуемо можеше да предизвика политически скандал. Беше събрал добра колекция от донесения, разписки, оригинални бележки, писма и преписи за рушветчийството на Княза, министрите и генералите. Тази колекция непрекъснато се попълваше. Но тогава щеше да отреже собствения си път за каквото и да било споразумение с Пари Ба. Той не беше убеден, че по тоя начин ще навреди и на Княза, но значеше да стане негов смъртен враг, а с това дейността на Скарлатов и неговата Банка в страната се поставяше под въпрос. Не, той нямаше да използва тези отчаяни ходове, но щеше да запази колекцията за по-благоприятен момент, когато ще бъде силен! Тогава щяха с лихва да му платят и нервите, и безсънните нощи!… Засега обаче и дума не можеше да става за някаква печалба! Сега борбата бе за оцеляване на Банката.