Свобода Бъчварова - Сборник Земя за прицел (от 1 до 5 та част)

Той нарочно слезе по тайното извито стълбище, което водеше през скритата врата в кабинета му. По тоя начин знаеше, че макар и за миг, ще изненада Бускѐ и ще види истинското му състояние. А всяка изненада означаваше психологическо предимство. Той тихо открехна замаскираната врата, която изглеждаше част от библиотеката, и се удиви от вида на Бускѐ. Последният се разхождаше напред-назад в кабинета и си говореше нещо сам на родния си език. Явно не бе на себе си. Бускѐ не го забеляза веднага, така че банкерът има възможността да го наблюдава по-дълго, отколкото бе очаквал. Когато Бускѐ го видя, той просто не можа да реагира, а като се съвзе, каза:

— По дяволите, защо не влязохте като хората от вратата!

Това бе грубост, проява на невъзпитан човек, каквато бе истинската му същност. Случката предопредели цялото по-нататъшно поведение на Скарлатов.

Щеше да противопостави на арогантността аристократичната любезност. А той беше майстор на етикецията! Избра за разговора френския език и с дълбоко учудване възкликна:

— Но, господине, аз съм у дома си, в собствения кабинет!…

Говореше му с усмивка като на малко, непослушно дете.

— Седнете, господин Бускѐ, Вие сте очакван и скъп гост в моята скромна Банка.

Бускѐ, объркан, седна в близкия фотьойл. Бе потресен. Всичко бе очаквал, но не и такава любезност. Той искаше да се вземе в ръце, да събере мислите си, но старият банкер му пречеше с говоренето си.

— Имате измъчен вид. Трябва по-малко да работите. Но това е естествено… Големите работи ги вършат големите хора!… Ние им се възхищаваме, когато раздават къс по къс себе си, но не можем да бъдем като тях…

Скарлатов отиде при стъкления шкаф с напитките.

— Какво бих могъл да предложа на скъпия гост? Арманяк? Вино?

Бускѐ отрицателно кимна с глава. Тогава старият банкер седна в най-близкия до Бускѐ фотьойл. Съчувствие и загриженост се четеше по лицето му.

— Мога ли да направя нещо за Вас?

Изведнъж Бускѐ нервно заговори:

— Господин Скарлатов! Аз съм обиден! Дълбоко съм Ви обиден! Вие ме пренебрегвате! Вие ме дискредитирате! Вие не ме уважавате!…

Бускѐ спря, погледна банкера. Смяташе, че последният бурно ще реагира. Но Скарлатов мълчеше и доброжелателната усмивка не слизаше от лицето му.

— Е, какво мислите по всичко това? Говорете!

— Какво да кажа… Аз Ви слушам, господин Бускѐ, и си мисля как хората не могат да се разберат, макар Създателят да им е дал език да говорят… Не знаех, че съм могъл да засегна такъв голям човек!… Та кой съм аз? Малък банкер в малка страна! Но ако мислите, че с нещо съм Ви засегнал, готов съм да направя всичко, за да разсея Вашето съмнение!…

Бускѐ го прекъсна. Той не можеше дори да слуша учтиво.

— Вместо, господине, ние да бъдем в един лагер, да ми помагате, да ме подкрепяте, Вие заставате…

Бускѐ млъкна. Той разбра, че настъпва в област, където без преки доказателства само би развалил нещата.

— Аз Ви слушам внимателно, господин Бускѐ. Не разбрах само къде аз заставам?…

— Не ми помагате…

— Господин Бускѐ, когато дойдохте за пръв път в България, ако си спомняте, аз бях първият човек, който Ви посети pour faire une visite d’amitie [69]. Макар и малък финансист, но изхождащ от същите кръгове, чийто официален представител бяхте Вие, мислех, че ще мога с нещо да облекча Вашите начални стъпки и да поставя основите на бъдещата ни съвместна работа. Кажете ми, как ме посрещнахте тогава?…

Скарлатов никога нямаше да забрави това посрещане. Той щеше да го помни до края на живота си. И дори в миговете, когато смяташе, че е длъжен да помогне на Бускѐ, беше достатъчно само да възстанови в съзнанието си този епизод, за да се спре.

— Да оставим това настрана, господине! — каза Бускѐ.

— Готов съм. От моя страна мога да ви уверя, че не питая никакви лоши чувства към вас.

— Това не е вярно. Спомнете си Юнион-клуб!

— Господин Бускѐ, повярвайте ми, по тоя път доникъде не можем да стигнем…

— Господин Скарлатов, напоследък някои кръгове водят кампания срещу мен.

— Срещу вас?

— Не се правете на наивен! Това са ваши приятели, ваши политически съмишленици!

— Господин Бускѐ. Човек не може да избере родителите си, камо ли приятелите си. Аз нямам приятели, а имам делови връзки с хората. Що се касае до принадлежността ми към народно либералната партия, която в момента управлява, все едно да обвиниш Людовик XVI, че е роялист!… Виждате сам колко несериозно е всичко това!

— Вие бихте могли да спрете опозицията, да й се противопоставите, да й повлияете.