Свобода Бъчварова - Сборник Земя за прицел (от 1 до 5 та част)

— А моят статут какъв ще бъде?

— Генерален директор с участие в печалбите. Но това са подробности, които ще уточним.

— Аз не съм казал нищо, което да говори за моето съгласие. Засега само мисля и питам.

— Мислете по-бързо, господин Скарлатов. Събитията се развиват с шеметна скорост!…

Старият банкер се изправи. Кауфман също стана от фотьойла.

— Господин Скарлатов, на първо време ще Ви изпратя всички материали, до които съм се добрал. Ние нямаме нищо против да ги използвате, както намерите за добре.

— Мерси.

Банкерът позвъня. В кабинета влезе Никола.

— Довиждане, господин Скарлатов. Дано следващия път Ви срещна с радостни известия. Моите дълбоки почитания!…

Скарлатов кимна с глава. Бе твърде много смазан, за да може да каже нещо любезно. Кауфман излезе. Отвън се чу приглушеният тропот на конете. Старият банкер дръпна завесата и отвори широко прозореца. Нахлу хладен въздух. Той започна да се разхожда из кабинета. Тази нощ щеше да мисли до разсъмване. Чувстваше се възбуден, нервен, както винаги пред битка. Това, което Кауфман му изложи с немска акуратност, му се виждаше толкова ясно, че го караше да се съмнява. Когато нещо е прекалено вярно, значи не всичко е в ред. Вярно бе, че е в лошо положение. Ясно беше, че интересите им в момента съвпадат. Не по-малко личеше, че немската група иска да го използва, за да вади кестените от огъня. А може би той имаше самостоятелен път, свой път, и тази вечер трябваше да го измисли, начертае и следва. От друга страна, той знаеше добре правилата на банкерите. Правила, не по-малко подробни, точни и свирепи, отколкото който и да е наказателен кодекс. Често пъти си бе мислил, че банкерите са като гаргите. Особено са зли, когато се събират да накажат някого. Той знаеше, че внезапното му прехвърляне от френската в немската група ще се посрещне с недобро чувство от финансовите кръгове. Той знаеше и другото основно правило: „Този, който е неверен в едно, неверен е във всичко“. А и бъдещето, което му очерта Кауфман като Генерален директор, не можеше да го радва. Това значеше да се откаже от Банката си, от дома си, от това, което бе създал със своя ум, и да бъде чучело, богато чучело наистина, но все пак в нафталин. Това значеше да се посегне на личната му свобода. Значеше бавно да изтлее. В дълбочината на душата си, въпреки че виждаше накъде върви банковото дело, Скарлатов бе за свободната търговия, за малките частни банки. Беше прекалено стар, за да се промени. Какво искаше всъщност той? Да запази Банката си? Това е първото. Да запази своята независимост. Да запази значението, което има Банката във финансовия живот на страната, да запази връзките с Пари Ба. Да се махне Бускѐ и така нататък… Но това бе невъзможно! Явно беше, че в името на едно трябва да жертва друго. И тази нощ той трябваше да реши какво ще жертва и какво ще остане. Но това щеше да бъде план, който щеше да се сблъска с плановете и интересите на другите. И как щяха да се развият събитията? Какво щеше да постигне — той не можеше да знае. Но можеше да предполага. И затова, както винаги, прие тази утеха, че ако мисли, много мисли, ако впрегне всичките си знания и опит, каквото и да стане, дори и при неуспех, няма да се упрекне, защото е дал всичко на каквото е способен!…

Постепенно, докато се разхождаше, планът започна да се оформя в главата му. Взимаше предвид всички сили, които действаха, всички възможности, отхвърляше и приемаше решения и съображения, докато накрая се очерта неговият собствен план, на банкера Борис Скарлатов! А добър ли е, или лош този план щеше да реши едва след като преспи. Защото нощта не винаги беше за него най-добрият съветник.

Няколко седмици по-късно старият банкер седеше в трапезарията. Тези ранни сутрешни минути, в които си пиеше кафето, бяха едни от най-приятните. Пиеше силно кафе — мока, без захар, приготвено по френски маниер, в голям порцеланов филджан с много дебели стени, за да запази дълго време топлината.

Постепенно главата му се избистряше след неспокойния кратък сън и неусетно започваше тази основна, постоянна дейност в своя съзнателен живот — да мисли, да анализира, да преценява. Той не се чувстваше нито по-радостен, нито по-угнетен, откакто започна борбата за запазване на Банката. Успокои го донякъде активността, с която я предприе. Някога той играеше шах и обичаше тази игра. Сега битката, която се разрастваше, му приличаше на шахмат. В началото всеки изигра бързо ходовете на дебюта. Получи се доста объркана позиция. На единия фланг предимството бе на белите, а на другия — на черните. Но най-голяма неразбория цареше в центъра. Партията започна така: Кауфман с помощта на финансови специалисти от Германия изготви обширен доклад с общообразователен характер и с непретенциозното заглавие — Финанц политик Грихенланд. [68]Там подробно бе проследена финансовата история на младото Кралство Гърция, многобройните заеми, изплащанията им, постепенното попадане на бюджета под пълен контрол и накрая банкрутът на Гърция, което наложи на финансистите и държавниците от цял свят да спасяват кралството. В заключение се даваше картината на пълното финансово разорение на тая съседна балканска страна. Кауфман връчи доклада на банкера. Скарлатов поработи добре върху него, вмъкна факти, каквито само той знаеше, зачеркна ненужните пасажи и написа кратък обзор за България — финансово състояние, заеми…