Свобода Бъчварова - Сборник Земя за прицел (от 1 до 5 та част)

Някъде отдалеч достигна тропотът на копита, който се засили. След малко в задния двор, покрит с калдъръм, влезе файтонът. Всичко се виждаше ясно от сребристата лунна светлина. Банкерът затвори прозореца, спусна завесите, запали лампите и зачака. Някъде се отвори и затвори врата, а после тихо се почука. В кабинета влезе Паул Кауфман, усмихнат и доброжелателен. Двамата си стиснаха ръцете. Беше мъж на средна възраст със сиви очи и тънки, завити нагоре мустачки, прилично облечен, но с известна небрежност, което личеше от неогладените му панталони. Говореше добре български — бързо, някак припряно, с типично немско „р“.

— Господин Скарлатов, каква нощ!… Просто е чудесно да обикаляш София при пълна луна! Някаква извънземна гледка…

— Какво ще обичате?

— Не пия и не пуша. Изобщо, икономична личност!…

Двамата седнаха — Скарлатов зад бюрото, а Кауфман във фотьойла. Изглежда не бързаше да говори, разглеждаше с любопитство кабинета, мебелите и вещите, сякаш по тоя начин искаше да си създаде някаква по-точна представа за стария банкер. После лицето му изведнъж стана сериозно и заговори.

— Господин Скарлатов, не съм любител на нощни приключения.

— Аз също.

— Е, добре. A la guerre, comme a la guerre! [63]Знаете, че не бих се срещнал с Вас, ако случаят не бе изключителен. Винаги съм изпитвал симпатия и уважение към Вас. Радвам се, че след толкова години, прекарани в София, се срещаме най-сетне tête-à-tête! [64]

— Смятате ли, че никой не ви е забелязал?

— О, господин Скарлатов. Аз съм един от застъпниците на банковата тайна и разузнаване. Смятам, че една банка от съвременен тип не може да съществува без него. По тоя въпрос бих могъл да ви говоря цяла нощ. Естествено е, че съм отчел всички непредвидени възможности, но трябва ли да ви кажа, че никой не може да даде пълни гаранции?

— Надявам се, че отговорът, който дадох на полковника, не ви обиди.

— Веднага разбрах, че се пазите, но бях сигурен, че ще се свържем.

— И така, аз слушам.

— Господин Скарлатов, готви ви се кален номер.

— Не се учудвам, нито пък особено плаша. Животът на банкерите е изтъкан от такива кални номера.

— Французите се готвят да основат своя банка в София.

Скарлатов замълча. Ударът беше доста силен дори за него. Поне досега той се смяташе за единствената банка-креация [65]на френския капитал в България. Освен това не виждаше и разумен смисъл, след като имат неговата, да харчат излишни пари за нова банка. Веднага в съзнанието му изпъкна образът на Бускѐ. Ето удара!…

— Естествено е — продължи Кауфман, — че тяхната банка ще вземе в ръце всички френски интереси и вашата ще остане… как се казва на български?… Ще остане на пътя!

Дали е истина, помисли си за миг банкерът, но разбра, че е истина. Кауфман беше сериозен и отговорен човек. Той не би казал нищо, което да не е проверено. Сякаш разбрал мислите му, Кауфман извади от джоба един лист хартия.

— Ето и една телеграма до Бускѐ от Пари Ба. Няма да ви кажа как се добрах до нея. Телеграмата е шифрована. Отдолу е дешифровката.

Скарлатов взе телеграмата. От няколкото реда разбра всичко. Старият банкер искаше да прекъсне разговора. Искаше да премисли всичко. Но даже в този си вид фактът бе толкова ясен, че не оставяше никакво съмнение.

— Една чисто френска банка в България с френски директор и може би френски персонал не е най-доброто решение! — каза старият банкер. — Финансите и политиката толкова са се омесили, че да ги разделиш, значи да не разбираш нищо от финансии. Кажете ми, господин Кауфман, как една подобна банка ще се оправи в политическите джунгли на България? Тя може да съществува само ако е тясно свързана с властта и политиците на страната. С други думи, нейните сделки могат да бъдат сделки с правителството, а политиката, политическият живот се мени. Днешният съюзник утре може да стане противник.

— Напълно съм съгласен с Вас. Но те не са толкова глупави да не разбират, че една малка, частна банка е великолепно прикритие за сделки от всякакъв характер — без особени ангажименти. Вероятно ще оставят вашата на доизживяване, като докрай използват авторитета ви. Но, надявам се, че не правите логическа грешка, като смятате господин Жорж Бускѐ за причината на това решение…

— Нима Бускѐ няма пръст?

— Разбира, се, господин Скарлатов, че има. Той Ви мрази. Той е готов да Ви удави в капка вода, да срине Банката Ви, да Ви види като просяк. Той е подозрителен, с голямо мнение за себе си. Той никога няма да забрави унижението в Юнион-клуб. Но Бускѐ не може да реши такъв въпрос!