Свобода Бъчварова - Сборник Земя за прицел (от 1 до 5 та част)

— Вие бяхте ли в Юнион-клуб същата вечер?

— Не. Но ми докладваха. И така, господин Скарлатов, след като Бускѐ не е първопричината…

— Тогава не знам!

— Първопричината е новият държавен заем.

— И друг път са сключвани заеми.

— Само че тоя път предложението е от съвсем друг характер. Те смятат да направят обща конверсия на всички заеми, да вземат в ръцете си всички бюджетни постъпления, да въведат пълен контрол над финансите в страната. С една дума, да изградят система, аналогична на Дет Пюблик [66]в Турция, или, по-точно, система, която доведе Кралство Гърция до пълен финансов банкрут и трябваше европейските сили и банки да се съберат и обсъдят мерките за спасение на държавата. Затова им е необходима тяхна банка!… Аз притежавам и доклада на Бускѐ до Пари Ба. Ето го!

Кауфман извади от джоба си един плик.

— Аз ви вярвам, господин Кауфман, но ще го взема да се запозная с доклада в по-спокойна обстановка.

Банкерът взе плика, подаден от Кауфман.

— Простете, господин Скарлатов, за неприятното съобщение. Нали си спомняте прочутата картина от Льоконт дьо Нуи „Носителят на лошите известия“. Знам, че в душата ви ще остане неприятно чувство към мене. Още един път простете, господин Скарлатов.

— Аз съм ви дълбоко благодарен — каза Скарлатов.

— Един нескромен въпрос. Ако искате, можете да не ми отговорите.

— Слушам ви — каза банкерът.

— Какво смятате да правите?

— Ще мисля… засега.

— Разбирам ви. Искате да намерите изход.

Банкерът събра сили и се усмихна.

— Не смятам, че съм победен. Битката тепърва започва.

— И аз така предполагам, че няма да… как беше на български… да легнете да Ви колят!…

— Напротив, тъкмо обратното!

— Радвам се да го чуя. Вие сте смел и силен човек. Мога ли с нещо да Ви помогна?

— Вие вече го направихте. И все пак, господин Кауфман, питам се, защо го направихте? От любов към мене?

— Бих казал — от симпатия.

— Позволете да не се съглася с това. В нашата работа симпатиите и антипатиите играят последната и най-малка роля.

— И това е вярно.

— Тогава?

— Не се ли досещате, господин Скарлатов? Интересът. Та ние сега двамата сме близки, много близки хора… Нищо не прави двама души по-единни от интереса. Ако планът, провеждан от пари ба посредством Бускѐ, успее, вие сте загубен, а и финансовата група, чийто представител съм аз, ще понесе неизчислими загуби. Тогава можете да предполагате какво ще стане с мене?… Няма да ме похвалят, нали? Нас ни грози обща опасност и аз ви предлагам съюз!

Банкерът избегна отговора и попита:

— Господин Кауфман, предполагам, че Вие вече сте имали достатъчно време да изработите контраплан срещу френската група. Бихте ли ми го съобщили в най-общи черти?

— Разбира се, господин Скарлатов. С най-голямо удоволствие! Контрапланът е толкова прост… Да се срине предстоящият договор с Франция. Тогава всичко ще си дойде на мястото.

— А по какъв начин?

— С работа. Упорита, умна работа. Трябва да се разкрият и станат публично достояние намеренията на френската група, да се обработят депутатите в Народното събрание, да се създаде обществено мнение чрез печата.

— Но на Княза и правителството е нужен заем, нужни са им пари!

— Те имат възможност да ги вземат от другаде. От нас, например…

— Знаят ли?

— Уведомени са.

— Тогава защо Вие не действате?

— Отишли са доста далеч. Имат вече предварителен договор с Шнайдер, взели са пари, подаръци…

— Тогава борбата става излишна — каза банкерът.

— Още нищо не е загубено. Французите са мудни.

— Но ако аз се опълча против Пари Ба, какво ще стане с мене и Банката ми?

— На същите начала, със същия капитал, ще Ви финансираме ние. И бъдете уверен, че при нас ще се чувствате далеч по-добре! Никога не бихме си позволили да Ви изиграем такъв кален номер!…

— Това предложение ли е от Ваша страна?

— Та кой съм аз, господин Скарлатов? Това е предложение от тайния съветник Рихард Витинг, най-довереното лице на Кайзера [67]по финансовите въпроси в момента.

Банкерът добре знаеше кой е Витинг — директорът на Национал Банк фюр Дойчланд, но каза:

— Във финансовите кръгове се гледа много лошо на такива завои от сто и осемдесет градуса.

— Бих Ви казал още една тайна, която нямам право да издавам. Ние също се готвим да основем своя банка в София — като отговор на френското намерение. Ако се споразумеем с Вас, ние ще се откажем от нашето намерение по простата причина, че Вашата банка напълно ни задоволява.