Свобода Бъчварова - Сборник Земя за прицел (от 1 до 5 та част)

— Личи си.

Банкерът му наля отново чашата и пак се облегна назад във фотьойла.

— Колко батареи казахте?

— На първо време петдесет и четири батареи скорострелни оръдия. Офертата [58]се получи във Военното министерство.

— Вие видяхте ли я?

— Да. Имам и препис. Освен това се готви доставката на три торпедни лодки и естествено съответните снаряди за оръдията.

— Какво е Вашето участие в сделката?

— Никакво, господин Скарлатов. Мене напълно ме изолираха. Те знаят, че не съм техен. Затова и не получих повишение.

— Да смятаме ли, че идвате при мене, защото сте разочарован?

— Смятайте, че идвам при Вас, защото съм патриот.

Банкерът беше доволен от доклада на полковник Стоев. Военните можеха да се изразяват стегнато, по същество, точно и ясно. Той ценеше тия им качества.

— И така, Вас са Ви заобиколили, Вас — главния интендант на армията? — каза банкерът.

— Но и Вас са Ви заобиколили, господин Скарлатов, ако смея да забележа.

Скарлатов се намръщи. Той не допускаше такива отношения със събеседниците, граничещи с интимност.

— За мене не се грижете!

— Пазил ме Бог! Но Вие винаги дейно участвахте в другите заеми, във военните доставки. Сега вероятно не желаете да се свържете с такива разбойници!…

— Така ли мислите? — усмихна се банкерът.

Но това, което казваше полковникът, бе самата истина. Този път бяха го заобиколили, него, постоянния посредник по финансовите въпроси между правителството и банките, и фирмите в Европа.

— Е, добре. Как си обяснявате всичко това? — попита банкерът.

— С оглупяването, със самозабравянето на оня горе.

Той посочи с пръст към тавана, което значеше Княза.

— Но той какво разбира от финансии?

— Повярвайте ми, той се смята за най-мъдрия владетел в Европа, за най-големия военен стратег, за най-големия орнитолог [59], за най-големия финансист, за най-големия ботаник! За него няма нищо невъзможно! Ласкателите около него извършиха своето дело. Сега, като смята вече, че няма по-голям дипломат от него в света, се насочи към финансиите…

— А какво е неговото участие в заема и военните доставки досега?

— Може да се предполага… все пак има достатъчно факти, които дават повод за размишления…

— Вие знаете ли тези факти?

— Да, знам. Аз съм записвал всичко, което би имало някакво значение за Вас. Знам например, че Фердинанд е бил на гости в Резиденцията на Шнайдер. Това мога да докажа.

— А какво не можете да докажете?

— Парите, подкупите, комисионните, които е взел. За тях мога да съдя косвено. Откакто се върна от Европа, невероятно се разпусна. Харчи и пръска пари наляво и надясно! Приемите вървят един след друг. На министрите подарява диамантени пръстени. На артистките от пътуващите трупи раздава златни часовници и гривни.

— А мене ме интересуват именно тия комисионни или, по-точно, подкупи!

— Ще се постарая да Ви задоволя. Господин Скарлатов, направете нещо! Не оставяйте всичко в ръцете му! Та той е луд, ненормален…

— Смятате ли, че бих могъл нещо да направя?

— Бихте могли да попречите на заема. Бихте могли да използвате пресата, Партията, Парламента. Вие знаете как!…

— Аз нямам никакво намерение да ме заколят в някой софийски сокак. Венци и речи не ми са нужни! — рязко каза банкерът.

Зад тия думи на полковника Скарлатов долови шепненето на суфльор [60]. Познаваше го добре като картоиграч, вятърничав, но способен офицер. Повече от времето си посвещаваше на жените. И изведнъж — такава страстна реч, добре аргументирана, призивна?!… Кой беше суфльорът? Това трябваше да узнае!…

— Господин Скарлатов, ако добре подготвите атаката в Парламента, ако цялата задкулисна дейност, подкупничество и кражби станат достояние на обществото, заемът ще се провали.

— Даже зад тоя заем да стои Князът, Правителството, Генералитетът, Шнайдер, Делкасе [61], Пари Ба и Франция?!

— Няма да бъдете сам, господин Скарлатов. Повярвайте ми, подкрепата ще бъде не по-малко мощна!…

— Господине, Вие говорите, като че сте райхсканцлер на Германия и същевременно главен директор на Дойче Банк!…

Полковникът трепна. Скарлатов забеляза това. Значи бе улучил.

— Позволете ми да не обсъждам такива въпроси с Вас. Като махна настрани Вашата некомпетентност и безотговорност, смятам да приключим разговора за тази вечер.

Изведнъж полковникът заговори трескаво.

— Господин Скарлатов, Вие сте толкова проницателен човек и няма нужда да Ви казвам, че говоря от името на друг човек…