Свобода Бъчварова - Сборник Земя за прицел (от 1 до 5 та част)

След като потропа на вратата, Никола влезе в стаята.

— Нямам нужда от нищо — каза банкерът.

— Долу чака полковник Стоев.

— Кой чака?

— Стоев. Вън е на улицата.

— Не го пускай!

— Казва, че има нещо важно да Ви предаде.

Старият банкер се изправи в легена. После стъпи с босите си крака на пешкира пред него. Стана му студено. Помисли, че и без това няма да може да заспи. Даже му стана приятно, че ще може с някого да разговаря.

— Запали камината в салона! Стоев да чака там, докато се приготвя.

Когато банкерът влезе в салона, дървата в камината буйно горяха. Миришеше на борина.

— Добър вечер, Ваше превъзходителство — каза военният, който стоеше прав до рояла.

Банкерът само кимна с глава. Стоев беше млад мъж на не повече от тридесет и пет години, строен и елегантен. Лачените му ботуши проблясваха от светлините на огъня. Лицето му бе гладко обръснато с тънки мустачки и малка, остра брадичка. Редките му коси бяха наресани на път по средата. Така всички военни по света копираха своите владетели в облеклото, прическата и външния вид. Не правеше изключение и полковникът.

— Полковник, казал съм Ви, че без предупреждение не трябва да идвате!

— Случаят, Ваше превъзходителство, както ще се убедите, заслужава неудобството, което Ви създавам. Но аз искрено се извинявам за късното посещение.

— Елате да седнем пред огъня.

Полковникът приглади с ръка косите си и тръгна към камината. Шпорите му глухо издрънкаха, докато направи няколко крачки.

— С Ваше позволение — каза той и седна във фотьойла.

Банкерът също седна и протегна ръце към пламъците. Делеше ги една малка масичка с дълги, извити крака в стил Барок. Вратата се отвори и там застана Никола.

— Нещо за пиене? — попита банкерът.

— Едно коняче, ако не Ви затруднявам… — отвърна офицерът.

— А на мене чай!

Никола излезе.

— Е, полковник, говорете! При Вас винаги най-важните работи са личните Ви работи…

— Не е за пари този път…

— Нима? Загубите Ви на карти превишават даже моите възможности и търпение.

— Последния път нямах шанс.

— А сега докладвайте!

— Ваше превъзходителство, както знаете, готви се нов външен заем…

— Това не ми е известно.

— И няма откъде! За този заем знаят Князът, генерал Рачо Петров и генерал Савов.

— Само те?

— Може би пълномощният министър в Париж — Золотович…

— И Вие! А сега кажете ми как Вие узнахте?

— Полковник Рязков заминава за заводите Шнайдер в Крьозо̀. Поиска ми сводка за състоянието на артилерията. Изпусна се да каже, че ще направят най-голямата военна поръчка, откато заводите на фирмата Йожѐн Шнайдер съществуват.

— Слухове! Днес също чух подобни слухове от друг. Значи тайната е всеобща, ако е истина.

— Ами ако Ви докажа?

— Нима криете във вътрешния джоб проектодоговора за новия заем?

Полковникът стана от фотьойла и разкопча джоба на китела си, откъдето извади малък бележник.

— Ще записвате ли?

— Все още паметта не ми изневерява.

В този момент влезе Никола с подноса. Той сервира на банкера чая и остави на салфетката сребърната лъжичка и захарницата. После, с известна немарливост, сложи пред госта кристална чаша, чинийка лимон и бутилка с френски коняк до половината пълна. Полковникът облиза червените си устни. Никола излезе. Банкерът му наля от питието.

— Още един въпрос, преди да започнете. Кой Ви даде тези сведения?

— Нямам право да кажа името му.

Банкерът се облегна назад във фотьойла и се загледа в огъня.

— Аз Ви слушам…

— С подробности?

— Не, кажете първо цифрите. Полковникът разтвори малкото тефтерче.

— Сумата е около сто милиона лева!

— Продължете!

— Годишна лихва между шест и седем на сто. Вероятно по-близо до седем на сто.

— Условията?

— Първото условие. Голяма, военна поръчка за заводите Шнайдер в Крьозо̀.

— На каква сума?

— Двайсет и пет или двайсет и шест милиона. От тях Шнайдер ще получи веднага след подписване на договора два милиона франка на ръка.

— Кой е заемодавецът?

— Банк дьо Пари е де Пей Ба.

— Самостоятелно?

— Вероятно. Въпреки че Пари Ба е в синдикат с немски и други банки. Но тези финансови подробности не са ми известни. Аз не съм специалист.

— А мене именно тези финансови подробности ме интересуват.

— Съжалявам.

— Изпийте си коняка!

Полковникът отпи първо малко, а после наведнъж цялата чаша.

— Наздраве! Великолепен коняк!

— Арманяк — каза банкерът. — Двайсетгодишен.