Свобода Бъчварова - Сборник Земя за прицел (от 1 до 5 та част)

— Но това не са деца, а възрастни хора със свое политическо минало и твърди убеждения. Техните партии са също едни от най-старите, най-големите и най-влиятелни в страната. Те също са ръководили дълги години държавата и може би пак ще я ръководят. Помислете какво биха сметнали хората, какво би станало с моя авторитет, ако аз се нахвърлях върху политическите си противници в зависимост от това към коя партия принадлежат?!

— Ако беше само до моята личност — каза Бускѐ, — щеше да бъде добре, но те нападат финансовите кръгове, към които принадлежим и двамата.

Скарлатов бе помислил, че Пари Ба е инструктирала Бускѐ да поднесе нещо като нота — заповед, но бързо отхвърли тази мисъл. Ако беше така, той нямаше да е толкова разстроен.

— Досега не съм получавал указания в този смисъл — излъга Скарлатов.

— Представител на Пари Ба в момента съм аз и аз изисквам това!

— Господин Бускѐ, вие се самозабравяте. Това е частна банка, моя Банка. Тя наистина е свързана с Пари Ба, както всяка малка банка е свързана с някоя голяма. Простете, че ви припомням тези взаимоотношения. Известно е как биха се отнесли във високите финансови кръгове, ако чуеха вашата перифраза на I’Etat — c’est moi! [70]

— Можете и това да им докладвате, господине. Напоследък нали с това се занимавате?

Старият банкер в миг съобрази, че Бускѐ прави блъф. Вероятно е усетил, че Пари Ба получава информация и от друго място. Но не знаеше откъде. Явно бе, че Централата с нищо не би издала тайната преписка с банкера. Бускѐ се боеше за себе си и стреляше напосоки — дано отнякъде се обади скритият му враг!…

— Господине, за трети път в нашия разговор Вие ме обиждате. И ако досега не съм писал в Централата за това, не значи, че след Вашите думи няма да го сторя. Аз не ще Ви питам какво Вие пишете за мене и моята Банка!…

— И какво съм писал?

Банкерът изпита огромното желание да цитира някои откъси от секретните телеграми на Бускѐ, които държеше в своята лична каса горе, на втория етаж в библиотеката. Но знаеше, че не е нито времето, нито мястото, нито пък Бускѐ е човекът, пред когото трябваше да издаде какво знае. Затова спокойно отговори:

— Каквото сте пожелали, господин Бускѐ. Нищо тайно няма да остане. Бъдете уверен, че при една среща с директорите на Пари Ба те ще ми съобщят.

— А защо сте толкова уверен?

— Защото те са възпитани хора.

Този път засегнатият бе Бускѐ. Той разбра, но не посмя да реагира. Все едно, че не бе разбрал.

— Имам да Ви съобщя важно известие от Централата. Получих го от директора Торс. Ето го! Можете да го прочетете!

Бускѐ подаде един плик на банкера, но той не го взе.

— Писмото е до Вас лично, господин Бускѐ, ще Ви бъда благодарен, ако устно ми съобщите пункта, касаещ мен.

— Пишат, че трябва тясно да сътрудничим в тия трудни дни.

— Аз винаги съм бил готов.

Бускѐ с мъка продължи:

— Държат аз да се консултирам с Вас по всички въпроси.

— Това наистина е вече ново и неочаквано за мен!…

— Е, господин Скарлатов. Готов ли сте на такова сътрудничество?

Не. Скарлатов не бе готов на такова сътрудничество в момента. Освен това щеше да бъде глупаво от негова страна да даде всичко, за да помогне Бускѐ да се измъкне от тая каша. Какво щеше да спечели? Едно любезно благодарствено писмо. Затова реши да се измъкне от прекия отговор.

— Вие казахте „тия трудни дни“… Как да го разбирам? Както досега ли? И като се измъкнете от „тия трудни дни“, сътрудничеството ще отпадне? Ние никога не сме си сътрудничили! Две години, откак сте в България — защо именно сега решихте това?

— Не аз.

— И после, господине, какво ще е това сътрудничество? Кой ще взима крайното решение?

— Естествено аз!

— А отговорността при неуспех ще нося аз, така ли? И защо се налага да сътрудничим?

— Защото се подготвя заем.

— Нима?

— Господин Скарлатов, ако продължавате да играете ролята на неосведомен, разговорът ни става излишен!

— Зависи кой е осведомителят — опозиционната преса, германската, австрийската?… Не е все едно откъде научаваш. Аз знам това, което всички знаят. И точно тоя въпрос се мъча да изясня. Вие ли ме заобиколихте, или Централата. Ако е Пари Ба, аз нямам претенции към Вас. Ако това е Ваше дело, чакам обяснението!

Бускѐ мълчеше. Той не искаше да отговори.

— Е, господине? Вие в тези години се смятахте безпогрешен. Вие направихте всичко възможно да ме отдалечите от Пари Ба, да скъсате връзките ми с нея. Вие действахте, меко казано, непрофесионално! Вие осъществявахте директно връзката с Княза и правителството на генералите, като афиширахте тази връзка. Според мене Вие, господине, нямате необходимите данни и подготовка, за да осъществите политическите задачи, които Ви поставя Пари Ба. Не се сърдете, но това е мое мнение. А в лицето на моята Банка Вие имахте прекрасна база.