Вера Мутафчиева - Летопис на смутното време

Онзи ден, да кажем, на Балъкпазар имаше много хора. Това е тълпа. Тя прояви смут — крещеше срещу новия набор на войски за Влахия. Нейните прояви положително са били предхождани от брожение — от широкото недоволство поради новия набор. Бунт могат да бъдат назовани многобройните вълнения сред войските — еничарският бунт в София преди две години например. Въстания засега в империята, слава богу, няма. Затова пък твърде чести са метежите — действия на раята срещу изпратени чиновници и прочие. Вълненията във великата ви държава най-вече могат да бъдат означени като размирие — голямо и трайно размирие. Извинете за дългата ми реч, ваше величество, тя бе в полза на яснотата.

Селим не го прекъсна, макар също да почувствува раздразнение: тъкмо с примери от турската държава ли трябваше да си послужи чужденецът, за да изясни своите думи? Или искаше да каже, че не само делата на собствения му господар вървят зле? Сякаш султанът не знаеше, че държавата му е жертва именно на размирие?

— Благодаря ви за примерите — каза студено, — но те съвсем не ми говорят какво точно се е случило във Франция. Вие казахте: революция. За революция не чух пример.

— Примерът е тъкмо Франция. Революция е всичко, което споменах, взето заедно: брожението, смутът, бунтовете, въстанието. И още нещо: при революция част от тълпата знае определено какво иска, гони някаква цел. Тя повежда останалите, в името на тази цел, докато стигне до победа.

Свърши словесният двубой. Намеците, насмешката. Сега един срещу друг стояха двамина с еднакъв страх: какво ще последва?

— Коя е целта на революцията във Франция? — Устните на Селим бяха прибелели между тъмната, копринена брада.

— Мъчно може да се каже. Една революция започва с това, че налага на властта свои искания. Първото ѝ искане във Франция е било да се отдаде мнозинството в Генералните щати на третото съсловие. Кралят е бил принуден да го приеме, след като революционерите са превзели с бой Бастилията — най-голямото укрепление в столицата ни. Но от това, че третото съсловие вече има двойно повече гласове от аристокрация и духовенство, ще произлязат много събития. И никой не ще им попречи.

— Как никой? Все пак Франция има крал, а този крал — власт.

— Не, ваше величество. Властта във Франция вече е на революцията.

— И какво мислите, че ще поиска тя?

— Преди всичко да бъде съборено онова, което поставя прегради по пътя ѝ. Съсловията. Законите. Може би — сам кралят.

— Говорите абсурди! Такова нещо не е ставало!

— Ставало е, ваше величество. Революцията в Англия, да речем. Тя струва главата на един крал. И после, невинаги, което не се е случило, няма да се случи; пътят на историята не е затворен кръг.

— Та вие сам говорите като революционер!

— Тъкмо тази вечер може би крепостните подпалват замъка, в който са се родили дядо ми, баща ми и аз; може би тълпата разбива двореца ми в Париж. Мъчно бих съчувствувал на революционни идеи, нали?

— За какви идеи на революцията говорите, кои са те? Трябваше да сме ги знаяли, за да предотвратим опасността!

„ Сме — рече си посланикът, — вече сме . Успя да разбере, че събитията засягат и него. Този жалък, объркан монарх!“

— Идеите на Просвещението, ваше величество — произнесе натъртено.

(Всички в Пера говореха, че Селим съчувствувал на Просвещението.)

— Мислите на Русо? Искате да кажете, че идеите на Русо са подхранили революцията във Франция.

— Да, ваше величество. Въпреки че мнозина ги подценяваха. Не и моят господар, у нас духовенството отдавна воюва с тия идеи.

— Защо тогава не ги е ограничило, заличило?

— Защото борбата срещу една идея създава само мъченици и апостоли. Може би грешката на всички нас е, че отстъпихме твърде късно…

— Не очаквах от вас подобно признание. Та вие все още сте слуга на френския крал!

— Аз дойдох, за да съобщя на негово величество, че напускам Константинопол. В страната ни ще бъде свикано скоро законодателно събрание. То ще изготви новите закони, ще назначи свои посланици при чуждите дворове. Защо да чакам да ме изхвърлят?

— То ще изработи новите закони!… — Султанът бе чул само това. — А кралят?

— Кралят ще ги подпише, ваше величество. Ако дотогава още подписва.

Селим хан беше застинал, Селим хан усещаше, че тази вечер се случва нещо необхватно. Трябваше му време да сложи ред в подплашените си мисли, да говори и се съветва.

— Надявам се, че негово величество ще остане с добри спомени от службата ми при Портата. И ако трябва да потегля със семейството си в изгнание, Османската империя не би ми отказала убежище.