— Надявам се тези въпроси да разрешим при взаимна изгода за двете страни. Според моя император Югоизтокът не ще се успокои, докато съществува двусмисленият съюз между Портата и Русия. Такава близост дразни вашите поданици, дава почва за обвинения срещу ваше величество. Тя е толкова по-опасна, доколкото Русия (запазвайки привидно приятелство към Портата) поддържа бунтовните движения в Сърбия, насочени срещу властта ви. Вашият съюзник, ваше величество, е всъщност най-страшният ви враг.
— Навярно го забелязвам. Но не забравяйте, че той осуети домогванията на Пазвантоглу, отчасти прекрати набезите му над Влахия. И второ: руските кораби, които пропуснах в Бяло море след нападението на императора ви над Египет, държат в покорство гръцкото крайбрежие. Разбирам, съюзът ми с Русия боде очите на Европа, но аз трябва да се облегна някому срещу хаоса, трябва да имам някакъв гръб. Грешка на Франция е, че ме остави без избор.
Всичко това беше тъй вярно, а и направо казано, че Себастиани не намери отговор. Затуй пък Селим му предлагаше своето оръжие — откровеността.
— Моят император не вини в нищо ваше величество — започна генералът. — Наполеон управлява самовластно едва от две години, той не носи отговорност за грешките на френската политика отпреди това. Нека гледаме на нашите отношения като на започващи едва днес.
— Да, нека почнем отново.
— Моят император иска да вярва, че сближението ни не допуска съюз между Русия и Турция, нали? (Лицето на Селим не изрази нищо.) От година вече Франция се намира във война с царя, невъзможно би било ваше величество да поддържа съюз и с двете враждебни страни. Ваше величество би трябвало да се определи.
— Да — замислено се съгласи Селим. — Но искам да изслушам преди това предложенията на вашия император.
Предложенията бяха замайващи. Наполеон обещаваше на султана подкрепата си в една бъдеща война срещу Русия; обещаваше — след победоносния край на тази война (а в победите на Наполеон бе излишно да се съмняваш през хилядо осемстотин и шеста година) — Турция да получи Крим, безусловна власт над Влахия и Молдова; обещаваше пълно съдействие за изтребване на руските и английските кораби в Бяло и Средиземно море, за укрепване и отбрана на столицата срещу техните възможни нападения. Обещаваше накрая помощта си против враговете на „новия ред“, понеже възлагаше особени надежди на низамите в бъдещата война.
Селим отначало слушаше внимателно посланика. По-късно в това внимание се вмеси невяра.
— Не виждам нищо неизпълнимо в предложенията на моя император — заключи Себастиани. — Неведнъж Русия е трябвало да отстъпи въпреки победите си пред съюза между Портата и Франция. А сега тя ще бъде и победена.
— Всичко, което казахте, ваша светлост, е прекалено хубаво, за да бъде вярно. Последните години ме отучиха от успехи. А какъв е залогът за успеха ми в една бъдеща война?
— Преди всичко този, че император Наполеон вече воюва с Русия, вече извади от строя съюзниците ѝ: Австрия, Прусия. Царят, оставен сам на себе си, след месец или два ще приеме условията на Наполеон. Няма по-благоприятен час за намесата ви, ваше величество! И после, помислете какво впечатление ще направи на вашите поданици една война срещу Русия. Тя ще сплоти отново всички сили около престола, ще ви превърне в любим владетел, който очиства от позор Османовото име.
Селим III стана от мястото си, заразхожда се из широката приемна. Себастиани сякаш виждаше как неохотно се противи той на желанието да се хвърли — цял, предан, вярващ — в обятията на френския император. То надделя: Селим III обичаше друг да отговаря за съдбата на държавата му.
— А поводът? — попита внезапно той, застанал пред Себастиани. — По какъв повод ще наруша своето приятелство с русите? Те не са ми дали основание за недоволство.
— Нима? — отговори с въпрос Себастиани. — Изглежда, ваше величество се е отказал от Крим и намира естествено положението във Влахия и Молдова. От четири години Портата търпи в дунавските княжества наложени от царя князе. Ето ви повода: ваше величество ще смени без обяснения тези князе с други. Русия едва ли ще преглътне това.
— Предполагам.
Селим постоя някое време замислен, забравил Себастиани.
— Победоносна война срещу Русия… — проговори той. — Много може да промени в живота на Империята една победа над русите. Мюсюлманството тогава ще ми прости всичко, ще понесе името ми като знаме. Би ме оставило на мира да обновя войската си, хазната, държавата…
Читать дальше