Вера Мутафчиева - Летопис на смутното време

— Е, защо? — бе попитал той Семонвила, тъй като не виждаше връзка между дипломацията и еничарските заплати.

— Защото — заобяснява Семонвил — всеки френк-гяурин трябва още в първия ден на посолството си да съзнае неизмеримата мощ на еничарството, а еничарите от столицата се събират в Топкапу само при изплащане на заплатите им.

С една дума, за да опознае нагледно въпросната мощ, Себастиани загуби цял месец в разходки из Константинопол. Разхождаше се като частно лице, вбесен и унизен: нима Селим не знае, че Себастиани е не просто посланик, че мисията му е изключителна! Войските на император Наполеон за туй време обраха победи, при Йена и Ауерщедт (като следствие от тях държавите в Европа намаляха с една — изчезна от картата кралство Прусия); преди два дни Себастиани бе известѐн за падането на Варшава (търпеше удари вече твърде сближената през последните години с Портата Русия), а султан Селим чакаше еничарите, за да приеме посланика на победителя.

„Всесветлият! — дръзко се люлееше на пръсти Себастиани, докато слугата го обличаше. — Те (бе дума за мюсюлманите) все още сериозно броят своя халиф за сянка на Пророка. Селим! — Последният дипломат не би заложил едно су върху Селим!“

Но както и да бе преизпълнен от онова самодоволство, което превръщаше младите Наполеонови генерали във въплъщение на човешкото благополучие, на успеха и победата, генералът лъжеше себе си: Себастиани тази заран се чувствуваше като ученик пред изпит — най-сетне щеше да срещне странния повелител на правоверните.

Беше вече облечен. Тесни, снежнобели гащи; син мундир с червени ревери. Синьо, бяло, червено… Цветовете на революцията.

Впрочем, за революцията вече почти не се споменаваше през тази хилядо осемстотин и шеста година. Не я споменаваше Бонапарт, нито останалите владетели на Европа (вече им беше ясно, че воюват не срещу нея, а срещу един себеподобен, но много по-силен, в това бе разликата).

Та клетвите, произнасяни по височайше нареждане във всички черкви през тази година, не целеха разбунтувания, обладан от нечиста сила народ, а единствено антихриста, „неистовия враг на мира и благословената тишина, Наполеон Бонапарте, който се отрече от християнската вяра и въздава полагащото се само богу поклонение на разни идоли, човешки твари и блудници, приобщи, се към гонителите на нашата църква, проповядва мохамеданския Коран и прочие, и прочие…“

„Нищо не губи негово величество от тази смешна история.“ — С такова ведро заключение генерал Себастиани излезе из посолството.

Вън беше се строила свитата му: дванайсет офицери от разните родове войска (тях водеше за учители на Селимовите низами), драгоманите, чиновниците французи. Генерал Себастиани придирчиво ги разгледа; искаше неговият първи прием в Топкапу да се запомни. Най-дълго спря очи върху един дребничък, сладко рус лейтенант.

„Не трябваше да я взимам със себе си! — ядоса се още веднъж той. — Как можах да отстъпя пред женски прищевки, къде се е видяло жена в Топкапу!“

— Цялата работа бе решена снощи. Мадам Себастиани заяви, че ще придружи мъжа си в сарая; мадам обичаше приеми, церемонии, с една дума — струпването на голям брой великолепно облечени хора, които си говорят любезности и се хранят изискано. „Винаги ще ѝ личи ниското рождение“ — помисли си с раздразнение генералът.

И така, отзарана нахлузиха на мадам гренадирски мундир, качиха я на кон и подредиха между другите офицери. Въпреки придирчивите погледи на Себастиани той не откри жена му да бие в очи. Беше още тъничка, пък и бременна едва във втория месец, та би минала за млад мъж.

— Изглежда убедителна, нали? — обърна се Себастиани към драгоманина си, левантинец.

— Напълно. Въпреки че като красив младеж мадам е изложена на опасност не по-малко, отколкото като жена.

Себастиани не разбра.

— Вероятно ви е известна слабостта на турците към хубави момчета. Упорито се говори, че Селим хан също не ѝ е чужд.

— Не се поддавайте на улични слухове! — строго го прекъсна генералът.

— И все пак светът търси обяснение, ваше сиятелство: защо Селим хан, четирийсетгодишен, още не е имал жена? — бранеше своя уличен слух драгоманинът.

— А къде е казано, че човек трябва да се ожени до четирийсет?

— Не ме разбрахте, ваше сиятелство. Селим хан не само е неженен; той до днес още не е взел любовница, наложница, никаква жена.

— А как това ви е известно? — продължаваше да разхищава западняшкото си невежество Себастиани.