Вера Мутафчиева - Летопис на смутното време

„Дали мога отгатна кой е Кара Фейзи?“ — запита се попът. Не беше трудно да откриеш главатаря между останалите; той като че сам викаше името си, тъй диво се открояваше всред отпуснатите под дърветата мъже. Уж стоеше на място, охлабил едно коляно, с палци в пояса, а ти се чинеше, че върви срещу ти с отметнати назад плещи, че напира напред и напред.

Изглеждаше почти млад: („Мигар е вярно, че него не ловят годините? — спомни си мълвата Гяур Имам. — От колко време вече цяла Румелия слуша за Кара Фейзи, не може да не е барем четирийсетгодишен.“) Тясно, изопнато, златистомургаво лице с изсветлели от слънцето мустаци и коса, с остро изрязани уста и брадичка и необичайно зеленикави очи.

— Добре дошъл! — рече главатарят. — Ти си Гяур Имам, нали?

— Аз съм — отговори, зачуден откъде оня го позна.

— Тъй си и мислех: Пазвантоглу ще проводи тебе. Знае той, не търпявам еничари. И хайдутин не е за при мен; с разните войводи като Кондо сме се секли. Ще рече, изпратил е някого от по средата — ни така, ни инак. Като мен.

„Дали туй трябва да му бъде усмивката?“ — попита се попът.

Мъжете под дърветата мълчаха, та пратеникът реши, че трябва да заговори той.

— Нося заръка от Пазвантоглу — започна. — Пазвантоглу се готви да брани крепостта срещу похода на сераскера…

— Повече от сто и двайсет хиляди човека — подсказа му Кара Фейзи.

— Много са, това щях да река и аз. Срещу голям поход ще излязат войските на Пазвантоглу.

— Виждали сме и други походи.

— Този, викат, нямало да бъде като другите.

— Толкова голям, та някои мислят, че Селим хан лъже света: че уж събирал войска против Пазвантоглу, пък се канел да удари Русия — все взимаше думите из устата на Гяур Имам главатарят.

— Вярно, говорят. Ама ние трябва да се готвим, все едно че походът е само срещу нас.

— То така и ще излезе. Селим хан не може да започне нищо, преди да умири Румелия.

— Под Видин се е стекъл страшен народ, Пазвантоглу е решил да се опре здраво…

— Туй го знаем, карай нататък! Тебе защо проводиха?

— Пазвантоглу те моли да подпишеш тази книга — разбрал, че приказките са излишни, пристъпи направо към работа попът.

Онзи взе писмото, дълго го развива и още по-дълго се взира в ситните букви.

— Книга, а? Хм…

И изведнъж, вече не замислено, а със студена яснота:

— Не обичам аз книгите. Защо ни е това писмо, какъв хаир ще видим от него?

Попът се сети, че сега е сгода да обясни що пише в посланието. Но така, та да излезе: уж мисли, че Фейзи го е прочел.

— Пазвантоглу воюва не с твоето оръжие, Фейзи ага — подзе. — Пазвантоглу смята, че не е достатъчно да бием Портата с огън и желязо; трябва да направим султановите хора да се усещат в Румелия като върху вража земя; да вдигнем срещу Селим хан всеки — правоверен или неверник — жител на Румелия. Вярвам, чули сте, че Пазвантоглу сне данъците от цялата рая във вилаета си и я въоръжи. Не войска ще поведе той срещу Портата — ще поведе Румелия.

„Ех, това май не биваше да казвам!“ — стресна се Гяур Имам. Бяха го повлекли думите, изричани десетки пъти в разни села, когато ходеше да призовава нови бойци при Пазвантоглу. А тук беше различно: не минаваше ли големият главатар за чело на размирието в Румелия? „Да ми изсъхне езикът!“ — тюхкаше се наум попът.

Пролича, че и Кара Фейзи е забелязал пакостните думи: едва видимо се извиха веждите му, между тях, падна гънка. Но Фейзи не прекъсна пратеника, та той продължи:

— Навярно още не е дошло до вас: Пазвантоглу разпрати бюлюкбашиите си из градовете отвъд Балкана да обявят волята му — как занапред ще се живее при Пазвантоглу. Така се надяваме, че и последният селянин ще престане да плаща на Портата. Туй — за селяните. Но остават хилядите кърджалии из Балкана и гората, хиляди хора, за които няма по-голям от тебе, Фейзи ага. Към тях пък трябва да се обърнеш ти, да им обявиш твоята воля: бой на смърт със султановата войска и власт в Румелия. Ние ще мирясаме, ако Селим хан вдигне ръце от Румелия.

Тъкмо това пишеше в листа, който сега се огъваше между пръстите на Кара Фейзи.

— Не, няма да мирясаме! — отсече неочаквано главатарят, сякаш от цялото слово на попа бе чул само последните думи. — Каквото ще да нагласят помежду си Пазвантоглу и Селим хан, каквито и книги да разпращат — няма да мирясаме!

„Мале мила, кипна!“ — обърка се Гяур Имам.

— Нам какво от пазарлъците между твоя Пазвантоглу и султана? — натърти Кара Фейзи.

— Пазвантоглу те брои за свой най-близък приятел, вие двама можете срина султановата власт в Румелия. Язък ще е, ако си разтурите сговора тъкмо преди похода; не ще има по-голяма печалба за Селим хан от тази. Повярвай…