Софи Оксанен - Чистка

Затова се упражняваше върху извадените от употреба момичета. Например Катя. Паша се бе развикал, че тя щяла да стане най-хубава, и се дивеше на онова, което бе изрисувал върху гърдите й: едрогърда мадама, поемаща в устата си дявола. Паша твърдеше, че искал да се упражнява много, макар да се говореше, че иглата прилягала на дланта му точно както и оръжието, та ръката на Катя се сдоби с още едно изображение на дявола. Той пък си имаше и едър, космат кур.

— Голям като моя! — бе се разсмял Паша.

После Катя изчезна.

Зара отвори шишенцето с попърс и вдиша. Когато Паша минеше на упражнения и с нея, щеше да знае, че времето й е изтекло.

— Това студио за татуировки ще е нещо като символ на всичко: Бог, майка Русия, светците, всичко!

Лаврентий избухна в смях.

— Символ… Къде пък си научил подобна дума?

— Затваряй си човката — докачи се Паша. — Нищо не разбираш ти.

Сред гласовете им се появи и трети, клиент. Клиентските гласове винаги се познават.

Откъм долния етаж се разнасяше немска пиянска песен. В групата имаше и някакъв американец. Зара се бе примолила на един американец да занесе в пощата писмо до баба й, ала той го бе дал на Паша, после Паша дойде и…

Извади от шкафа червената кожена пола и обувки с висок ток в същия цвят. Ризката беше детска. Червена. Според Паша единствено детските ризи били достатъчно тесни, за да възбудят мъжките страсти. Зара пушеше цигарата. Ръцете й трепереха съвсем слабо. Капна валериан в чашата си. Косата й бе сплъстена от вчерашния лак и спермата.

Скоро вратата щеше да се отвори и затвори, ключалката щеше да щракне, раздумката на Паша и Лаврентий щеше да продължи: студиото, западните мацки и цветните татуировки. Скоро щеше да се разкопчае токата на колан, да изскрипти цип, цветна светлина, Паша щеше да вдигне шум зад вратата, Лаврентий щеше да се присмее на глупостта му, а Паша — да се обиди, клиентът в стаята й щеше да изстене, бедрата й щяха да се разтворят, щеше да й бъде заповядано да ги разкрачи още и още, да пъхне пръст в себе си. Два пръста, три пръста, по три от всяка ръка, още по-широко! Повече! Щяха да я заставят да каже, че Наташа си го проси! Наташа тръпне да си разтвори путката, защото си го търси! Ах, как си го проси! Кажи го! Кажи! И Зара щеше да каже „Natascha will es“ 3.

Никой не питаше откъде бе дошла и какво би правила, ако не беше там.

Понякога се случваше да се поинтересуват какво харесва Наташа, какво я подмокря, как иска да я чукат.

Понякога питаха и какво й доставя удоволствие.

А това бе по-лошото, понеже тя нямаше отговор.

Случеше ли се да попитат нещо Наташа, разполагаше с приготвени бързи реплики.

Ако пък питаха нея самата, минаваше кратък миг, докато успее да прецени какво би отговорила, в случай че се бяха обърнали към Наташа.

А този кратък миг показваше на клиента, че го лъже.

Започваше да я притиска.

Това обаче се случваше рядко, почти никога.

По принцип трябваше само да казва, че досега не са я оправяли толкова хубаво. Това бе важно за клиента. И по-голямата част й вярваха.

Всичката тази сперма, всичките тези косми, всичките косми в гърлото й, а доматът още имаше вкус на домат, сиренето — на сирене, доматът и сиренето заедно — на домат и сирене, макар в гърлото й още да имаше косми. Сигурно това означаваше, че е жива.

През първите седмици гледа видеокасети. Въртяха се Мадона и „Еротика“, „Еротика“ и Мадона.

Беше сама.

Вратата бе заключена.

В стаята имаше огледало.

Опитваше се да танцува пред него, да имитира движенията и гласа на Мадона, адски се опитваше. Беше трудно, макар косата й да бе изсветлена и накъдрена като нейната. Движенията й бяха тромави, понеже мускулите я боляха, и все пак полагаше усилия. Опитваше се и да изрисува същите линии по очите си. Ръката й трепереше. Пак се опитваше. Бяха й дали седмица да се справи. Немските гримове бяха качествени. Ако успееше да се гримира като Мадона, нямаше да пречи, че не се е научила да танцува чак толкова добре.

Когато Паша прецени, че часът е назрял, заведоха Зара на пиянска оргия. Там имаше и много други момичета, и доста от хората на Паша, също и клиенти, а един от тях трябваше да бъде задоволен, не им казаха причината, но на всички момичета бе наредено да му угаждат. Този клиент имаше огромно шкембе, в ръката му се клатушкаше чаша „Джим Бийм“, кубчетата лед дрънчаха, звучеше музика, из апартамента се носеше студената миризма на немски почистващи препарати и водка. Започнаха да се повишават първите гласове и Зара трябваше да успокои клиента, но после Паша започна да барабани с пръсти по кожата на дивана по вече познатия начин. След известно време скочи и се развика — какво си въобразявал тоя дъртак — а сетне продължиха да крещят. Момичетата се втурнаха да си търсят скривалища. Зара забеляза, че един от хората на Паша бе сложил ръка на мястото, където държеше оръжието си, други няколко пък се бяха изтъпанили пред вратата. Досети се, че се бяха преместили там, за да не може никой да излезе. Зара се опита да се отдалечи от клиента възможно най-незабелязано, най-напред към ъгъла на дивана, после до него, накрая зад облегалката. Клиентът вече не обръщаше внимание на гърдите й, противоречеше гръмогласно на Паша, той пък — на него, а зад гърба на Зара Лаврентий гледаше през прозореца, без да продума, макар навън да не се виждаше абсолютно нищо, беше тъмно, Лаврентий пресуши чашата си, кубчетата лед издрънчаха. После се извърна, доближи се до клиента, сложи ръка на рамото му и попита дали това е последната му дума. Онзи изръмжа едно „да“ и тресна чашата си на масата. Лаврентий поклати глава и изведнъж му счупи врата. С едно движение. Тишината продължи само миг, сетне Паша избухна в смях, останалите също се разкискаха.