Софи Оксанен - Чистка

Зара се хранеше шумно. Бузите й лъщяха като кората на канелена ябълка. Мисълта за колата блещукаше в очите й, макар очевидно да се опитваше да прикрие въодушевлението си. Лоша актриса беше, така нямаше да стигне доникъде. И какво се опитваше да постигне с тази подстрижка? Подобна глава на безрога крава привличаше повече внимание от предишната й прическа.

Алийде отиде да вземе краставички от килера. Приготвеният в чест на Талви крем от невен се стягаше в хладилника пред асортимента от буркани кисели краставички. Това бе единственото нещо, което щерка й би се съгласила да отнесе във Финландия. Кремът действаше добре на кожата й, ала тя не се бе научила да си го приготвя сама. Краставички никога не скланяше да вземе, макар у дома да ги обичаше. В багажника на колата имаше място за колкото искаш буркани, ала щом Алийде се опиташе да ги вмъкне тайно, Талви ги вадеше. Дали мотаещото се из кухнята момиче искаше да открадне колата й и да продължи с нея бягството си?

Алийде не можеше да си отговори.

Чувала бе, че финландците не слагали хрян в краставичките, в това се състоеше разликата.

Алийде седна на масата и предложи на Зара три вида краставички — на резенчета, с копър и сметана, консервирани като салата.

— Тази година реколтата беше особено добра.

Зара не можеше да реши какви краставички да си вземе, та най-напред протегна ръка към киселите, после към паницата, ръката й трепна и купата падна на пода. Трясъкът я накара да скочи от стола, а ръцете й полетяха към ушите. Пак провали всичко. Емайлираната купа се бе преобърнала до чергата, по сивия цимент се точеха пръски сметана. Добре, че паницата не беше стъклена, поне не успя да счупи нищо. Скоро сигурно и това щеше да се случи, ако ръцете й не спрат да треперят. Щеше да се наложи да ги дисциплинира и да накара Алийде да проумее, че не разполагаше с много време. Алийде и този път не изглеждаше ядосана заради бъркотията, просто взе парцала и се хвана да чисти, шъткайки утешително. Нищо не било станало. Когато най-сетне се усети да й помогне, ръцете на Зара още трепереха.

— Зара, мила, това е просто паница с краставички. Хайде, върни се на масата.

Момичето повтори, че не е било нарочно, но това изглежда не вълнуваше Алийде, понеже прекъсна извиненията й.

— Значи мъжът ти има пари?

Зара се върна на стола. Сега бе важно просто да се концентрира и да й отговаря мило, като избягва да създава повече неразбории из къщата. Зара, дръж се като порядъчно момиче. Недей да мислиш — така или иначе сега не можеш. Просто отговаряй на въпросите. За колата ще отвориш дума после.

— Да.

— Много ли?

— Много.

— Че защо й е тогава на една богаташка съпруга да работи като сервитьорка?

Зара защипа ухото си. Там нямаше обеца, останала бе само леко позачервена дупчица. Сега как да отговори на въпроса? Беше глупава, бавно й идваха идеи, но ако замълчи, Алийде щеше да реши, че крие нещо наистина ужасно. Можеше ли да продължава да твърди убедително, че е сервитьорка? Алийде я измери с поглед и тя отново се изнерви. По никакъв начин не би могла да се справи добре. Паша беше прав, плачеше си за боя. Навярно беше прав и за това, че тя чисто и просто не бе човек, способен да се държи на ниво, без да я заплашва бичът. Може би в нея наистина имаше нещо лошо и некадърно, нещо сбъркано по рождение. И както размишляваше над проваленото си добро поведение, думите заизлитаха през устните й още преди да успее да прецени съдържанието им по-точно. Е, добре, не беше сервитьорка! Зара стисна празната дупчица на ухото си, вдигна и другата си ръка и заопипва вдлъбнатинката в основата на ключицата си. Главата и устата й, а и самата тя, бяха отделени, не ги свързваше абсолютно нищо. Разказът й просто се изливаше, а тя бе неспособна да го застави да се върне. Обясни, че били на почивка в Канада, в петзвезден хотел, по цял ден обикаляли с черна кола. Имала си по едно кожено палто за всеки ден от седмицата, отделни за през деня и за вечерите, за вкъщи и за излизане!

— Охо, трябва да е било вълнуващо.

Зара избърса ъгълчето на устата си. Изгаряше от срам. Тогава постъпи както всеки път, когато изпитваше твърде силен свян: съсредоточи погледа и мислите си върху нещо друго. Алийде, кухнята и тенджерата със свински уши изчезнаха. Зара се втренчи в пръста си. Останалата по него пяна от ъгълчето на устата й изглеждаше като змийска плюнка върху малиново листо. Пенеща цикада. Концентрира се върху тези дребни създанийца, винаги бяха най-подходящи, щом се наложеше да пренесе съзнанието си в друго тяло. Ларвата на пенещата цикада се крие в топче от слюнка, което я защитава от врагове и изсъхване. Къде бе чувала това? В училище? Спомни си успокояващото шумолене на учебника. Миризмата на хартия и лепило. За миг се заслуша в шумтенето в главата си, насочи мислите си към сухите страници на учебника и се успокои, остави цикадата на мира и допусна радио „Викер“ обратно в ушите си, а съзнанието си — в кухнята на Алийде при процепите на пода, мушамата и алуминиевата лъжица. Бурканчето с витамин С в единия ъгъл на масата, безопасните букви и думи на кирилица, дражета, витамин С, цифрите според шрифта ГОСТ, познатото кафяво стъкло. Зара протегна ръка към него и си повтори наум успокоителните руски думи от етикета, щракна капачето, познат звук. Като дете често тайничко изпиваше цялото бурканче; тръпчивият, яркожълт вкус нахлу в устата й, както и миризмата на аптека. Пулсът й вече се бе нормализирал, когато се обърна към Алийде и се извини за възбудата си с думите, че просто искала да изглежда обикновена и нормална. Нямала намерение да важничи.