Фани Попова-Мутафова - Асеновци - четерилогия

— Не ти ли казах, че пророчеството ще се сбъдне? — пошъпна тихо домакинът на княз Белота. — Ето че Исак — буквата „И“ — погуби Андроника…

Белота не отвърна нищо. С благоговейни тихи стъпки болярите влязоха в стаята, дето Белгун пазеше безценното си съкровище. Свилена покривка покриваше иконата. Князът я отмахна и всички коленичиха изтръпнали.

В ясния, вдъхновен взор на Светеца-войник светене блага, милостива усмивка. Буйни къдри, разделени по средата на път, обгръщаха главата му в меко, златисто сияние. Под вишневата наметка сребърна ризница и сърмен пояс стягаха стройната му младежка снага. В лявата ръка държеше искрящ меч, дясната бе вдигната за благослов. Около главата му се виеше тънък златен кръг. Вляво горе пишеше: Свети Димитър Чудотворец.

Бледен от възторг, Иваница бе втренчил очи в този любвеобилен поглед. Младото му сърце биеше в порива на една страстна, гореща молба… Много натежаха неправдите на ромеите, светлий добропобеднико. Отдавна е време да вдигнеш от тях милостивата си десница… Може ли справедливата ти любов да бъде на страната на кървавия тиранин?

В синьо-зеления взор на момчето тлееха искри на възхита и унес. Той виждаше като насън новата велика държава, прохлаждана от три морета — бурното, сърдито Черно, далечноприказното Синьо, кроткия блян на Бялото — виждаше огромни селища и поля с изобилен плод, манастири, черкви и дворци, накацали по стръмните чуки на Търново, хазни, препълнени с бисер и перпери, пищно облечени чуждоземни пратеници, доволен и богат народ и един император в пурпур и сърма, обкръжен с мъдреци, иконописци, книжовници — той самия, цар Калоян!…

— Ицо, тук ли си? — извика някой от вратата. Момчето трепна и скочи. Беше се почти мръкнало. Стаята бе празна. На прага се открояваше високата, суха снага на Асена. Иваница погледна още веднъж иконата, лицето му бе изопнато в сурова решителност, сякаш юношата внезапно се бе превърнал в зрял мъж. Асен го обгърна с поглед, пълен с обич.

— Ела. Отец Василий иска да те види.

Мургавите бузи на момчето се изчервиха като мак. Сърцето му заби силно от изненада и гордост.

Василий погали с бащинско благоволение кестенявите къдри на юношата.

— Много е пораснал Ицо… Изглежда по-буен и от Асена.

В това време от вратата надникна една глава.

— Дошли нови бежанци! — извика по-младата Белгунова сестра и изчезна. В един миг Иваница изскочи след нея и се спусна надолу по каменистия път.

— Чакай! Где са дошли?

— Долу, при влашкото селище…

Момчето я настигна и задмина. По пътя срещна една голяма тълпа, която с викове и крясъци слизаше към реката. Той се промъкна сред пъстрата навалица, някои мъже го познаха и свалиха островърхите си кожени шапки:

— Ицо, Ицо — разнесе се шъпот.

Търговците обичаха това буйно момче. Долу, при Янтра, се чернееше огромна тълпа. С хитрост и сила момчето се промъкна чак до бежанците, които с прашни лица и скъсани дрехи викаха, плачеха и ръкомахаха със сгърчени от ужас ръце.

Народът слушаше изумен.

Норманите разрушили в Солун черквата на свети Димитър! Великият мъченик този път не защитил града… Прочутата икона изчезнала. Свети Димитър бил избягал в Търново. Отсега нататък щял да покровителствува българите.

Изведнъж една жена изписка високо, разкъса дрехите си и извика като безумна:

— Той е дошъл тук, за да изгони ромеите! Той ще ни помогне! — Тя разпиля косите си и тръгна между хората, които отстъпваха с ужас и благоговение. Някакъв мъж с изцъклени очи и остър пронизителен глас почна да крещи с разперени ръце, загледан в небето:

— Добрий мъченико, отечестволюбче, свети Димитре, добропобеднико, помогни ни, спаси ни… — След това се търкулна на земята и почна страшно да се гърчи. Други бесновати, с пяна на уста, се биеха в гърдите и дръзко подканяха хората на бунт. Тъмна глъчка се разлюля като море, около един едър дъб почна да се трупа гъста навалица, някакъв сляп певец изплакваше болката на цял един народ:

Гуслата трепереше в ръцете му като ранена птица.

Някой извика:

— Белгун! Белгун иде…

Иваница се обърна и видя брата си. Асен бавно стъпяше между народа, който се тълпеше от двете му страни. Един момък се изправи пред него и извика:

— Докога ще робуваме, болярино?