Фани Попова-Мутафова - Асеновци - четерилогия

„Господарю, с какво мога да ти услужа?“

Баилът го изругал и казал, че след малко ще го види на въжето. Тогава с отчаяна дързост Исак извадил меча си и го пронизал. Изумени от такава смелост, хората на баила се разбягали. Хитрият ромеец не загубил присъствие на духа, метнал се върху коня на убития и с окървавен меч се спуснал към черквата „Света София“. „Не ме погубвайте — викал на смаяните хора по улиците — защото аз убих дявола и убиеца, който стори всички позорни дела в този град!“ И треперещ от тревога и страх, той прегърнал кръста в олтара на „Света София“. В това време целият град се развълнувал и потоци от хора се стичали към Великата черква. Възхитени от храбростта на непознатия, ромейците решили още там да го коронясат за василевс, на мястото на омразния тиранин. И пратили да повикат патриарха. В това време Андроник бил в Милудийския дворец на Пропонтида. Отначало помислил, че всичко това е шега, и дал грамота да се усмирят размирниците. Когато разбрал всичката опасност на положението си, още на разсъмване се отправил в трирема към Свещения дворец и през тайния проход, който съединявал двореца със „Света София“, неочаквано се явил в черквата. Полумъртъв от страх, вселенският патриарх Василий Коматир бил доведен насила, за да короняса самозванеца с венеца на Константин Велики. Отначало той отказал.

„Андроник ще ми отреже главата…“

„Тогава, ако не се съгласиш, ние пък ще ти я отрежем“ — казали ромеите. И Коматир коронясал дръзкия момък.

Поразен от невероятната гледка, Андроник дигнал с трепереща от гняв ръка лъка си. Но станало чудо. Ангел небесен скъсал жицата на лъка и стрелата не могла да литне към Исака. Затова го нарекли Исак Ангел. Смутен и изплашен, Андроник избягал с една галера. В морето се вдигнала незапомнена буря и изхвърлила бегълците на брега. Тогава, обезумели от страх, императорът и хората му се скрили в една кръчма. Но жената на кръчмаря познала василевса по дългата брада и го издала. На следния ден новият император предал Андроника в ръцете на ромейските граждани.

„Правете с него каквото намерите за добре“ — им рекъл.

Едни предложили да го изгорят, други да го сварят в казан, трети да го разчекнат между два коня. Най-после един мъдър човек казал:

— Господарю, послушай ме. Имам у дома си една крастава камила, която е най-противното животно в света. Ще съблечем тиранина гол, ще го вържем на гърба й с лице, обърнато към задната й част, и така ще го разведем от единия край на града до другия. Всеки, който е патил нещо от него, ще може да си отмъсти.

Така и сторили. От всички страни на града се стекли разярени граждани, които, като го удряли с мечове и саби, викали: „Ти обеси баща ми!“, „Ти опозори сестра ми!“, „Ти изгори къщата ми!“ Първо му отрязали дясната ръка, после му извадили лявото око, от един прозорец някаква известна хетера го плиснала с вряла вода, други хвърляли боклуци по главата, държали пушек под ноздрите му, най-сетне забили един меч в устата му. Войниците опитвали върху него остротата на мечовете си. Когато стигнали до другия край на града, върху камилата останали само костите на нещастника.

Тодор разтърси с отвращение глава и се отдалечи. Милостивото му сърце не можеше да понася толкова излишна жестокост. „Те наричат нас варвари — си мислеше той възмутен — но тяхната подлост е по-лоша от нашата немотия. Ако имахме богатствата на Визанс…“

Иваница и Асен с нескривано злорадство слушаха за страшния край на големия тиранин, защото с падането от власт на Андроник Комнин родът на Асеновци можеше да поиска от новия император да възстанови правата, които техният прадядо Борил бе имал при император Никифор Вотаниат. Някога Борил, като верен поддръжник на Вотаниат, бе изпаднал в немилост пред Комниновци, когато те в 1080 година насила бяха взели престола от Никифора. Тогава Борил бе забягнал в далечно изгнание из отвъд истърските и руските земи.

— Падаше му се — каза най-сетне Асен. — Всеки, който тръгва по пътя на злото, не може накрая да избегне двуострия му меч. Злото е опасно като пламъка. Не може да остане твоята къща, когато си подпалил целия град. Нали, Иванко? — и той весело потупа по рамото обичния си братовчед. Едрият хубав момък се усмихна и кимна с глава.

Сеслав си бе построил една малка кула на Трапезица, за да бъде по-близо до гнездото на въстанието и да следи живописването на новата черква. След няколко месеца и княз Белота щеше да напусне бащините си владения в Карвуна, за да се пресели в Търново. Бяха се събрали, за да видят иконата на Чудотвореца. Защото тъй бе отредено от бога. С негова помощ и под негова закрила да се освободи царството на Крума и Симеона от позорно ромейско иго.