Фани Попова-Мутафова - Асеновци - четерилогия

— А на оня празен престол отдясно кой сяда? — попита Иваница, като сведе глава до ухото на Теофил.

— Той е отреден за Исуса Христа, който всъщност е нашият василевс. А Исак Ангел е само негов наместник. Затова всички православни са поданици на византийския император.

— Това не ми беше известно… — пошъпна като на себе си Иваница… — Но сега всичко ми става ясно защо открай Рим и Цариград се борят колкото може повече държави да присъединят към църквата си…

Многосложната церемония на приема започна. Монаси с кадилници прекадиха императора и той почна да разговаря с пратеника на венгерския крал. Младият българин разглеждаше с любопитство стълбовете от зелен фригийски мрамор, големия сребърен поликандилон, който висеше в средата на залата, вратите от слонова кост, изрязани в тънка, изящна украса, велелепието на кадифетата, коприните и кожите, с които бяха облечени сановници и чуждоземни пратеници.

Изведнъж той усети някакъв упорит поглед да пронизва челото му. Право срещу него, до една колона от порфир, някакъв висок, слаб човек със светлоруса брада го гледаше и се усмихваше. Малко по-късно, когато церемонията се свърши и бляскавата тълпа бавно се разотиваше, високият човек настигна Иваница, поздрави сърдечно Теофила и поиска да бъде представен на младия български княз.

— Аз познах веднага, че това ще е новият гост на Визанс — каза той с широка благосклонна усмивка. — Много ще се радвам, ако успея да направя стоенето му тук по-леко и по-приятно. Той не трябва да се чувствува между нас като пленник. Разведе ли го вече, Теофиле, из нашата столица?

— Днес мисля да разгледаме черквите. Ако искаш, ела и ти…

— С удоволствие. А довечера? Канен ли си на угощението?

— Да.

— А князът?

— Също.

— Нашият велик господар е много милостив към тебе — се обърна той към Иваница и се усмихна многозначително. — А сега — довиждане. Трябва да съпроводя венгерския пратеник.

— Кой е този човек? — попита Иваница, като проследи с поглед тънката снага на непознатия.

— Брат е на великия логотет. Не е лошо момче. Сега е стратор на императорската конница. Но много пилее парите. Залага на игрите в Хиподрома и после… жените.

Край стените на кубикулума, през който вървяха Теофил и Иваница, бяха наредени чудни изваяния. Спряха пред един голям лъв от позлатен бронз. Теофил незабелязано натисна малък лост, скрит в ушите му, и страшен рев огласи мраморните сводове. За миг тълпа любопитни, които никога не бяха виждали чудесата на Свещния дворец, се събраха около тях. По-нататък върху един златен явор малки птици от син и розов емайл изчуруликаха възхитителни песни. Смаян като дете, Иваница се докосваше с ръце до всяка неочаквана изненада, търсеше скритите механизми, учудваше се, смееше се.

След това Теофил го заведе в параклиса на Свещения дворец и с благоговения му показа светините, на които идваха да се поклонят богомолци от целия свят. Там бяха гвоздеите, с които са били забити ръцете и краката Исусови на кръста, копието, с което са ранявали гърдите му, две парчета от светия кръст, туниката, с която е бил облечен по пътя за Голгота, тръненият венец. В едно шишенце от кристал се тъмнееше нещо.

— А това е част от пресветата му кръв — каза с благочестив трепет Теофил.

Но други мисли се нижеха под челото на Иваница.

Щеше ли господ да отнеме благословията си от града, който пазеше толкова скъпи светини?

Ромеецът го изпрати до Влахерна и обеща да го вземе след обяда, за да разгледат града. Когато се разделяха, Иваница сякаш долови някакъв особен поглед между Теофила и телохранителя. Но може би и така да му се беше сторило. Желязната решетка с трясък се затвори зад него и юношата внезапно се почувствува сам, нещастен и изоставен.

— Виждаш ли това кръгло здание с пет дървени кули? Това е прочутата черква на Седемте престола. Някои я смятат по-хубава и по-богата от Света София — рече Теофил Каламодиос и поглади замислено тъмното си голобрадо лице. — Но аз все пак си по̀ харесвам Великата черква. После ще видим и нея.

Влязоха в голямото мрачно здание тихи и мълчаливи. Силен мирис на тамян лъхна лицата им. В западната абсида бяха наредени седем каменни саркофага.

— Това са гробниците на седем от апостолите. А тази колона е същата, на която е бил вързан господ наш, преди да бъде отведен на кръста.

Теофил се прекръсти и набожно целуна хладния камък.

— Всичко, което виждаш — кандила, свещници, мозайки — е само от чисто злато и сребро. Ненапразно казват, че две части от световните богатства са събрани в Константиновград, а третата е пръсната по света… Ела сега да ти покажа целия живот на Христа.