Конн Иггульден - Кръвна връзка

— Разбира се, милорд Дъглас. Каквото и друго да е сторил, Дери Бруър продължава да е мой верен слуга. Наредете да го отведат долу, моля, за да го изкъпят и нахранят, и да го превържат на топло — тя виждаше, че главата на Дери клюма и той е на края на силите си заради изтощението и неизлекуваните рани.

Маргарет изчака, докато шотландците предадат Дери на грижите на слугите ѝ, и слезе на кея. Застана с лице към Дъглас и Съмърсет и прие поклона им, преди да се обърне към съпруга си. Застана между него и морето.

— Лорд Съмърсет ще те пази в безопасност, Хенри — рече му.

Кралят я погледна и се усмихна кротко.

— Както кажеш, Маргарет — прошепна той.

В очите на Хенри не се четеше нищо освен абсолютно спокойствие. Маргарет се беше чудила дали ще усети сълзи в своите, но това не се случи. Всички битки бяха загубени. Ръката бе написала Mene, Mene, Tekel, Upharsin на стената, тези думи на древен език, който никой не знаеше. Ни буква не можеше да се премахне и тя бе взела всичките си решения.

Без да продума повече, се качи на кораба, стиснала перилата, докато моряците захвърлиха въжетата и скочиха след нея, подвижни като маймуни. Вятърът и течението отнесоха Маргарет към Франция, към замъка Сомюр от детството ѝ, към баща ѝ. Не се съмняваше, че старият негодник ще я разкритикува за несполуките, но все пак толкова близо беше стигнала до целта. Стана кралица на Англия и десетки хиляди се биха и умряха в нейна чест. Тя вдигна гордо глава при тази мисъл и прогони отчаянието.

Щом почувства, че се движат, синът ѝ Едуард затрополи нагоре към палубата и се наведе над водата, за да наблюдава как корабът я пори и вдига пяна. После извика майка си развълнувано да дойде и тя да гледа. Пролетта се задаваше и Маргарет черпеше надежда от това. Не се обърна назад към мъжете, застанали на брега и изостанали в далечината.

— Коя е тази жена? — попита Луи, крал на Франция, като си вееше, за да раздвижи загрятия, неподвижен въздух в двореца. — Да ми пише толкова често, да ме обсажда по този начин.

— Маргарет Анжуйска е ваша първа братовчедка, Ваше Величество — прошепна съветникът, наведен напред, за да говори директно в ухото му.

Луи се обърна към него презрително:

— Прекрасно знам коя е тя, Лалонд! Възкликнах гласно с теоретичен или, ако щеш, реторичен въпрос, след като никой от вас не може да ми обясни как най-добре да постъпя.

Мълвата в двореца се носеше, че съветникът Албер Лалонд е на поне осемдесет години, ако не и деветдесет; никой не знаеше със сигурност. Той се движеше и говореше бавно, но кожата му бе изненадващо гладка, с толкова фини бръчки, че оставаха невидими, докато не се смръщеше или изпиташе болка от последните си два останали кътника. Признаваше единствено, че се намира в шестото си десетилетие, макар че другарите от детските му години отдавна бяха мъртви. Имаше хора в двора, които твърдяха, че най-ранните спомени на съветника били още от Ноевия ковчег. Крал Луи го търпеше, защото Лалонд разказваше истории от времето, когато баща му е бил дете и подрастващ младеж. Със сигурност не беше заради интелекта му.

Френският крал гледаше впечатлен как старецът дъвче отпуснатата си уста, която от жегата се движеше непрестанно. Горната и долната му устна се припокриваха и бяха необикновено увиснали. Леко отвратен, Луи отмести поглед. Пет-шест благородници го чакаха — помежду си те притежаваха огромни богатства и въоръжени сили, в случай че се нуждаеше от тях. Той разтри крайчеца на дългия си нос, после се замисли, потърквайки връхчетата на показалеца и палеца си.

— Баща ѝ, херцог Рене, не е глупав, независимо от всички несполучливи претенции, които е предявил за Йерусалим и Неапол. Въпреки това не бих критикувал някого заради амбицията му. Съответно това означава, че не бива да приемам дъщеря му за глупачка. Тя знае, че бих предпочел да не търся на сина ѝ подходяща партия за женитба — момче без земи, без титла, без нищо! Не, притесненията ми са свързани повече с крал Едуард в Англия. Защо да подкрепям един принц бедняк? Защо да се конфронтирам с Едуард Плантагенет в началото на неговото управление? Той е бъдещето, Лалонд. Той изпраща приятеля си Уорик в двора ми, за да моли за ръката на някоя принцеса, предлага дарове и острови и ме ласкае с приказки за сто години мир, които да последват стоте години на война. Всичко това са лъжи, разбира се, но толкова красиви, красиви лъжи.