Конн Иггульден - Кръвна връзка

— Проклет да съм, ако дори още миг остана тук — отсече той. — Ако ме уважавате, следвайте ме!

Той нахлузи шлема си и пришпори коня, който хукна като вятър напред. Огромното животно затрака по паянтовия мост и накара всички нови сглобки и гвоздеи да дрънчат под тежестта му. Знаменосците и рицарите се втурнаха след него, мъчейки се да не го изпускат от поглед, докато се стопяваше в белезникавия въздух пред тях.

Останалите пресякоха набързо в индианска нишка, без да оставят пространство помежду си, конете препускаха с муцуна, забита в задницата на предходния кон, или пък хората, притиснати плътно в съседа, докато онези отпред веднага се изтегляха, за да отворят още пространство. Хиляди пресякоха реката и образуваха карета, а снегът се трупаше по земята и околността побеляваше.

Лорд Клифорд разбра, че е загубил главния път, когато звукът от подковите на коня му се промени от ясен звън в приглушено тупкане върху разораната и замръзнала земя. Не смееше да спре и да се помъчи отново да го открие. Целият му свят се бе ограничил до едва стотина метра във всички посоки.

Яздеше много бързо покрай някаква долина, оглеждаше се, но не виждаше повече от безбрежна земя в далечината, като всичко останало бе скрито зад завеса от плътни сипещи се снежинки, които се въртяха и носеха, но не спираха, запълваха въздуха така, че чак да се задавиш. Единственото му успокоение бе, че вестоносецът Ансън трябваше да е вече далеч напред, може би дори бе пристигнал в кралския лагер. Ако той наистина бе толкова бърз, колкото твърдеше Корбен, може да е предал новината и някоя въоръжена дружина вече да препуска по пътя, готова да се нахвърли върху онези, които го преследваха. Той беше уловката! Разсмя се при тази мисъл.

Усети, че започва да трепери, докато яздеше, бършеше студени сълзи от очите си и поглеждаше през рамо през няколко секунди за следи от преследване. Капитан Корбен и четиристотинте войници, които бе довел да разрушат моста, разбира се, бяха останали далеч назад и изпълняваха задълженията си да задържат преследвачите. Клифорд стисна челюст при мисълта, че те ще бъдат победени и убити.

Това нямаше да се приеме добре в лагера на краля. Той разтърси глава при тази несправедливост. Защо не напусна реката, докато още беше тъмно! Тогава нямаше сняг и щеше да е далеч пред всякакви преследвачи, щеше да се върне жив и здрав сред основната армия с невероятна история за разказване. Прокле късмета си. Сега всичко, което Съмърсет и Пърси щяха да чуят, беше, че Клифорд е загубил четиристотин войници, сред тях двеста от най-ценните им стрелци. Доста потискащо — и всичко това, за да може да види с очите си пораженията, които бяха причинили през нощта.

Конят му залитна силно. Той наруга животното, издърпа юздите и се намести отново, задъхан от страх да не падне на толкова твърда земя. За момент поспря, заслушан в звуците и виковете далеч зад себе си. Почти невъзможно бе да прецени разстоянието при такъв снеговалеж, но поне не виждаше пред себе си никого. Ако конят му паднеше, знаеше, че ще бъде безпомощен и уязвим като всеки друг пехотинец. Стегна колене и конят му изпръхтя колебливо, хукна в тръс напред. Ръцете и лицето на Клифорд не бяха покрити и бързо започнаха да стават безчувствени от студа. Той наведе глава и замига срещу снега, примирен да търпи.

Главният лагер беше само на петнайсетина километра северно от Ферибридж, макар в този момент да изглеждаше, че е в друг свят. Съмърсет не може да не е пуснал съгледвачи. Сигурно скоро щеше да е на топло в лагера и да им описва каква важна роля е изиграл, като е окървавил армията на Едуард Йорк и по този начин ги е забавил да влязат в битка. Клифорд беше чул, че титлата граф на Кент е свободна и няма кандидат за нея. Един от капитаните му беше ходил да пие с Дери Бруър и шпионинът се изпуснал за тази любопитна новина, след като обърнал доста на брой чаши. Не беше нелогично да си представи, че тази титла може да се запъти към онзи лорд, когото беше задържал Ферибридж срещу цялата армия на Йорк. Минималните му загуби на хора със сигурност щяха да бъдат забравени в сравнение с тази невероятна вест.

Дери Бруър спря коня си Възмездие, докато наблюдаваше как едно голобрадо момче се бори с двамата непроницаеми часови и напълно безуспешно се мъчеше да се освободи от хватката им.

— Пуснете ме, глупаци такива! — просъска Ансън, почти разпенен от гняв, като лисица, уловена в капан. — Имам много важни новини за лорд Клифорд!