Конн Иггульден - Кръвна връзка

Една бургундска делегация дошла в Англия и получила много похвали и ласкателства. Антъни Удвил се бил в известна двудневна демонстрация на сила с техния шампион, мъж с невероятното прозвище Копелето на Бургундия. А в Париж Уорик бил повторно унизен — и което е дори по-важно, крал Луи бил поставен публично в негативна светлина. Френският крал, който си бил спечелил името Универсалния паяк, трябвало да обмисли проблема с Едуард и как да го реши.

Вярно е, че Маргарет Анжуйска прекарала известно време в Париж някъде в този период. Не се знае дали на този етап двамата с Уорик са имали контакт.

За Уорик годините, в които Едуард бил женен за Елизабет Удвил, довели до серия от лични и публични унижения. Последната капка била, когато крал Едуард забранил на Джордж, херцог на Кларънс, да се ожени за Изабел Невил. От гледна точка на Уорик той бил идеална партия — повишение в статут, което да се добави към невероятното богатство, което дъщеря му щяла да наследи. За крал Едуард обаче това бил съюз, който би могъл да произведе синове, а това заплашвало неговите наследници. Родът Йорк се издигнал до управлението на страната над друга, по-стара линия на потекло; не било възможно да остави Джордж, херцог на Кларънс, да създаде още една кралска кръвна линия, която да е по-богата от неговата собствена.

Освен това логично е да се предположи, че Елизабет би предпочела да намери някой Удвил за Изабел Невил, може би някой от синовете ѝ. Разликата във възрастта очевидно не представлявала проблем, а да остави такава сладка хапка като богатството на Уорик да попадне в чужди ръце, никога не би се случило със съгласието на Елизабет. Единственият останал начин за Уорик, Кларънс и Изабел бил да не се подчинят на крал Едуард. Те отпътували за Кале и дъщерята на Уорик се омъжила за Кларънс през 1469 г. против желанието и заповедите на Едуард.

В първите две книги се опитах да изследвам абсолютното страхопочитание, което доста хора изпитвали към личността на краля на Англия. С него единствено можем да си обясним защо крал Хенри останал жив, независимо че бил заловен от Йорк и държан месеци наред като затворник. Макар че човешката природа е по-малко склонна да изпитва страхопочитание, ако е била свидетел на растежа на едно момче, което в крайна сметка става крал. Никой не е пророк в собствения си дом — пък Уорик бил достатъчно разгневен на Едуард и съпругата му, та да зареже всякаква предпазливост и да разпореди Едуард да бъде заловен и затворен. Историята е малко по-сложна, но същността е, че те възпламенили и стимулирали въстанието на север, за да подмамят Едуард да тръгне — а после му направили засада. Джордж Невил, архиепископ на Йорк, действително участвал в залавянето му, както и Джон Невил, по това време маркиз Монтагю. Вярно е, че бащата на Елизабет Удвил, граф Ривърс, и брат ѝ, сър Джон Удвил, били екзекутирани след едно абсурдно подобие на процес. Семейство Невил било ограбено и разбито. Тяхното отмъщение било и зрелищно, и дивашко.

Не е известна точната продължителност на затворничеството на Едуард IV, но през лятото на 1469 г. Ричард Невил, граф Уорик, имал под свое попечителство двама крале. Хенри Ланкастър бил в Лондонската кула, а Едуард Йорк — в замъците Уорик и Мидълхам. Това невероятно положение най-вече било нещото, което му спечелило прозвището Производителят на крале 1 1 Създателя на крале е по-благозвучно и добило гражданственост. — Бел. Dave . Сигурно е преценил, че ще има полза, ако плени Едуард, макар че не бихме могли да знаем истинските му намерения. Може би за да сложи на трона Джордж Кларънс? За да възстанови крал Хенри? Имало много варианти, но Уорик не могъл да избере никой от тях, защото страната избухнала в пламъци. След като цял живот бил свидетел на това как принизяват Хенри до недолюбвана и безполезна пионка, никак не е изненадващо, но Уорик изобщо не преценил каква ще бъде обществената реакция.

Бунтове, убийства, подпалвачество и граждански размирици плъзнали из страната с невероятна скорост. Елизабет Удвил несъмнено имала пръст в това, но също и десетки хиляди, които се били с Едуард при Тоутън. Само девет години след битката те все още били живи и не приели добре факта, че Едуард е затворник.

Уорик се опитал значително да надскочи себе си. През септември 1469 г. отишъл при Едуард и му предложил да го освободи в замяна на пълно помилване и амнистия за всичко, което се случило преди. Едуард винаги изпълнявал дадената дума и очевидно Уорик му имал доверие и вярвал, че уговорката ще се спази. Съвременният читател със сигурност би бил изненадан, че той искрено вярвал в това, или пък би помислил, че не е имал друг избор.